Пили

Пили за шлосери, дърводелци и механици

Пилата е инструмент за отнемане на материала от повърхността на детайли. Състои се от солидна част с награпавена повърхност и дръжка. Ръчната пила е много стар инструмент, изобретен преди повече от две хиляди години. Операцията за снемане на материал се нарича изпиляване или пилене, с помощта на режещите инструменти наречени пили. С пили се снема по правило тънък слой материал , обикновено в границите от 0,5 до 1 mm, от повърхността на обработвания детайл. Това се прави, за да получи предметът необходимите размери, форма и гладкост на повърхнините. Изпиляването е една от основните операции в шлосерската работа и спомагателна операция в дърводелството. Пиленето на метални детайли се извършва обикновено след изсичане и рязане с ножовка за отстраняване на мустаци и грат. В дърводелството и в шлосерството изпиляването се използва при пасване на детайли при сглобяване и при обработка и ремонт на детайлите. За предварително пилене се използват едро назъбени пили, а за окончателно - ситно назъбени.

Пили – определение и основни характеристики<

Пилите са закалени стоманени режещи инструменти с различни профили на зъбите върху техните работни повърхнини. Пилите обикновено ес изработват от твърда въглеродна стомана със съдържание на въглерод 0,9-1,5%, силиций 0,1- 0,25%, манган 0,28-0,6%. Общият вид на пилата и назъбването й са най-често стандартни.

Всяка пила има тяло, връх (нос), пета и опашка, на която се набива дръжката.

Сечението на стоманата се приготвя според формата на пилите, които ще се изработват. Насечените заготовки се изковават, като единият им край се изтънява, за да се направи върхът (носът) на ръчната пила, а другият се изтегля във вид на шип - опашка, на която се поставя дръжката.

След изковаване и получаване на необходимите форми и размери, заготовките се отвръщат и шлифоват на точилки камъни, за да станат повърхнините им гладки и чисти. Шлифованите повърхнини се мажат леко с минерално масло, за да се улесни назъбването.

Начини на назъбване на пилите. Назъбването на пилите се извършва механично чрез изсичане, стъргане, фрезоване или претегляне. Зъбите на пилите се наричат насечки. 

Видове пили – основни групи

Макари и на пръв поглед така прост инструмент, пилите се разделят на различни видове според няколко критерия. 

1. Вида на назъбването (насечката) – с единично назъбване; с двойно назъбване; с ращпилно назъбване.
2. Броя на основите насечки (броя на зъбите) на 10 mm от дължината на пилата
3. Профила па сечението
4. Външната форма
5. Дължината

Пили според вида на назъбването

При единично назъбените пили зъбите се образуват от успоредни помежду си засичания, направени под ъгъл 90° или по-малък от 90° спрямо оста на пилата. Пилите с единично назъбване се употребяват главно при изпиляване на меки метали - мед, месинг, композиция, алуминий и др. Ситните пили с единично назъбване се използват още и за заглаждане на обработените повърхнини.

При двойно назъбените пили зъбите се образуват от две засичания, като второто засичане се кръстосва с първото. По този начин се образуват много на брой тесни зъби, които по-лесно се врязват и материала, отколкото широките зъби при единично назъбените пили. Затова двойно назъбени пили се използват за изпиляване на твърди и жилави материали - стомана, чугун и др. За да се премахне голямото разнообразие на пилите по отношение назъбванията, ъглите на двете насичания спрямо оста на пилата са 55° за първото изсичане и 70° за второто изсичане за всички видове двойно назъбени пили.

Видове пили според броя на основните насечки

Според броя па основните насечки (броя на зъбите) на 10 mm дължина, пилите се разделят на 6 номера (класа) от 0 до 5.

Профила на сечението на пилите

Според профила на сечението пилите биват: плоски, полукръгли, квадратни, триъгълни, кръгли, мечовидни, ромбоидни, ножовидни, ножовки и др. Плоските пили се използват за изпиляване на плоскости, полукръглите - за изпиляване на изпъкнали и вдлъбнати повърхнини, квадратните - за разширяване на квадратни отвори и правоъгълни канали, триъгълните - за разширяване на триъгълни отвори, кръглите - за разширяване на кръгли отвори и изпиляване на криволинейни повърхнини с малки закръгления, мечовидните и ножовидните-за изпиляване па тесни места.

Външтата форма на пилите

Според външната форма пилите се разделят па тъпоноси и остроноси. Сечението на тялото на тъпоносите пили е еднакво по цялата дължина, а сечението на остроносите пили - постепенно намалява от средата на ръчната пила към върха й. Остроносите пили са по-универсални, защото с тях могат да се изпиляват отвори, канали и др., които са по-тесни от широчината на пилата в средната и част или имат конусовидна форма. Остроносите, плоски и квадратни пили с големи размери и с едри зъби се наричат брусовки. Те се изработват само в един номер и се използват за най-грубо изпиляване.

Дължини на ръчната пила

Пилите биват с най-различна дължина. Обикновените пили се изработват в девет дължини от 100 до 450 mm, а брусовките - в пет дължини от 250 до 450 mm.

4 основни групи пили

Различните, пили могат да се групират в четири основни групи:

1. обикновени пили - плоски, квадратни, триъгълни, полукръгли и кръгли
2. специални пили - ножовидии, овални, мечовидни, плоски със заоблени ребра и др., и пили, пригодени за механично изпиляване
3. рашпили(фиг. 56) - пили с особен вид назъбване. Назъбването им се състои от отделни вдлъбнатини, които образуват конусни зъби, разположени шахматно и разпределени равномерно по цялата работна повърхнина. Използват се за изпиляване на много меки материали – кожа, каучук, дърво, олово и др.
4. Игловидни (часовникарски) пили – особен вид малки пилички, служещи за обработване на детайли от фината механика, злато, сребро и подобни. Сечението на работните части на тези пили е най-различно, а дръжките са тънки и дълги.

Дръжки за пили

Дръжките за пили се изработват от дърво - бук, ясен, дрян, или от пресована хартия или пластмаса. Най-често срещаната форма на дръжките е елипсовидна. Големината на дръжката зависи от големината на пилата. За пили с дължина 100 до 450 mm дължината на дръжката е съответно от 75 до 140 -150 mm, най-големият диаметър D е от 22 до 45 mm, а широчината на гривната от 20 до 27mm.

Дръжката трябва да бъде много гладка, за да не наранява ръката. При дървените дръжки отворът (гнездото) за опашката на пилата се пробива или се прогаря така, че да съвпада с оста на дръжката.

Монтаж на дръжка на пила

Пробиването се извършва със свредло с диаметър, приблизително равен на размера на опашката на ръчната пила в средата на дълбочина, равна на дължината на опашката. След това се нагрява до червено опашката на стара пила, еднаква по размер и форма с новата и отворът се прогаря, като нагрятата опашка се набива на дълбочина от 2/3 до 3/4 от дължината на опашката. След изваждането на нагрятата опашка дръжката се охлажда бързо във вода и се набива внимателно на новата пила, докато се затегне така, че между гривната на дръжката и петата на пилата да остане разстояние 15-18 mm.

Най-правилното е отворът на дръжката да се направи чрез стъпално пробиване със свредла с различни диаметри, беда се обгаря, защото при обгореното дървото губи еластичността си. При този случай дръжката най-добре се затяга на пилата.

За да не се разпуква дървената дръжка, на челото й, където е отворът, се набива стоманена гривна. Дръжката се набива на пилата върху твърда опора или с чук, но и в двата случая трябва да се държи пилата, а не дръжката. В противен случай може да излезе от гнездото и да нарани ръката на работника.

Дръжката се сваля, като ръчната пила се държи в лявата ръка, а с дясната се нанасят леки удари с чук върху челото (по оста) на дръжката. Избиване на дръжката свалянето се извършва, като с помощта на чук дръжката се държи с дясната ръка, с лявата се придържа върхът на ръчната пила и при това положение се удря леко челото по оста па дръжката в ръба на твърд предмет, обикновено челюстите па стиската.

Пили за метал и дърво – основни инструменти за домашни майстори

Пилите са едни от най-често използваните инструменти в бита. С тях се премахва чеплък от отрязано парче ламарина, напас-ват се метални, дървени или пластмасови детайли, заточват се инструменти. Произвеждат се в различни видове, но е достатъчно да се снабдите с 3 - 4 разновидности.

Най-общо пилите се делят на: едроназъбени, лицеви (с по-дребна насечка) и шлайфпили (с фина насечка). За предварително грубо изпиляване, когато трябва да се свали дебел пласт метал (повече от 0,25 мм), се използват едроназъбени пили, за заглаждане - лицеви пили, а за окончателно обработване на повърхности и за напасване на детайли - шлайфпили. За особено фина и прецизна работа са необходими малки пили с много дребна насечка, т. нар. иглени или часовникарски пили. Лицевите пили и шлайфпилите не се препоръчват за обработване на цветни метали, тъй като са с дребна насечка и бързо се запълват със стружки.

Няколко съвета за работа с пили

С пили се обработват изделия с най-различна форма, затова е важно в отделните случаи правилно да  е подберат профилът, размерът и типът на насечката. За да се получи качествена работа, задължително е детайлът (или изделието) да бъде закрепен стабилно. Металните изделия е най-добре да се затягат в менгеме, като обработваната повърхност не трябва да се подава много над челюстите. Изделията с тънки стени или с изпъкналости трябва да се затягат особено внимателно, като се използват медни, оловни или дървени подложки.

С пилата е по-удобно да се работи н|..|в. Обработваното изделие се затяга в менгемето на равнището из лакътя на ръката. Пилата се държи с дясната ръка – дръжката трябва да се опира в дланта, палецът да е разположен отгоре по оста, а останалите пръсти да я оохващат отдолу. В началото на движението се натиска с лявата ръка, а дясната трябва само да направлява инструмента.

Когато се обработват повърхности с едроназъбена пила, инструментът се притиска към обработвания детайл с лявата ръка, поставена върху предния край на пилата, а когато се заглаждат с малка пила не трябва да се натиска силно и затова предният край се придържа с палеца отгоре, а със средния пръст и показалеца – отдолу.

С дребноназъбена и с часовникарска пила се работи обикновено с една ръка. Ръчната пила трябва да се натиска само при придвижването й напред, за да се осъществи рязането (зъбите на насечката режат именно в това направление), а при обратното движение да не се отделя от повърхността на детайла, тъй като се нарушава правилното насочване. Начинаещият майстор обикновено притиска пилата с лявата ръка по-силно, отколкото е необходимо и движението на инструмента става нестабилно, което довежда до закръгляне на обработваната повърхност.

Да сглобим нашата пила

Обикновено металните (работните) части на пилите се продават отделно, без дръжки. Дръжка може да се закупи от магазин или да се направи саморъчно от дърво, като се съобрази дължината на пилата. За да не се разцепи дръжката, върху нея се надява метален пръстен.

Пробива се отвор с дължина, колкото опашката на пилата и с диаметър, равен на дебелината й. След това отворът се прогаря, като се нагрява опашката на стара пила или друг подходящ метален предмет.

Поддръжка на ръчната пила

Пилите, както всички други инструменти, трябва да се поддържат добре. Да се пазят от удари в метални предмети или една в друга, от овлажняване (за да не корозират) или от попадане на масло върху тях (в този случай работната част се плъзга по обработваната повърхност). По време на работа ръчната пила трябва периодично да се почиства от стружките с метална четка, а за да се предотврати бързото запълване на насечката с мек метал, добре е тя да се натърква с тебешир. Комплектът пили е удобно да се съхранява на специална полица с гнезда. 

Видове насечки при ръчните пили

Формата и размерът на насечката на ръчната пила определят нейното приложение при обработка на определени материали, ефективността и скоростта на пилене и чистотата на получената работна повърхност. При ръчните пили различаваме няколко варианта насечки, с които ще ви запознаем по-долу.

Пила с единични насечки

Позволява да се отнемат широки стружки. Нарежда се на второ място по честота на използване. Обикновено се прави единичен разрез под ъгъл от около 70 градуса спрямо надлъжната ос на ръчната пила, по-рядко под ъгъл от 45 градуса. Пили, с насечки от 45 градуса може да премахват широки стружки от обработвания материал. Тъй като единичните насечки оставят значително по-гладка повърхност от двойните, те се използва предимно в случаите, когато гладкостта на повърхността е от значение, например при заточване на режещи ръбове.

Пили с единична насечка се използват и за работа, при която високата скорост на пилене е ненужна или нежелана, например при ключарски и шлосерски операции.

Пила с двойна (кръстосана) насечка

Включва главен, дълбок прорез, изпълнен под ъгъл от около 70 градуса спрямо надлъжната ос, и спомагателен, малък прорез, приложен с увеличена стъпка над основния, под ъгъл от около 45 градуса спрямо същата ос на инструмента. При двойната насечка, режещите ръбове, образувани от първия срез, се разделят на отделни области, затова стъпката и наклонът на двойната насечка се избират така, че когато стоманената пила се движи директно, тези малки режещи ръбове да се припокриват, без да остават забележими канали. Въпреки това качеството на повърхността след пилене с пили с двойна насечка е много по-грубо, отколкото след единичната насечка.

Пиленето с пила с двойна насечка превъзхожда това с единична насечка по ефективност и производителност, но отстъпва по качество на повърхността.

Пила с насечка "Оберг"

Това също е двойна насечка, но с голяма стъпка от 2 до 3 пъти на насечката с промеждутък между единични и двойни прорези. Използването на подобни пили е относително рядко.

Диагонална насечка"Wasa"

Насечките са разположени под ъгъл 45 ° спрямо оста на ръчната пила. Използва се в някои пили за заточване. Режещата страна е подобна на „микропила“ и действа по-ефективно върху някои материали.

Пила с груба насечка

Това е дълбока, права единична насечка, с която се пили с наклон към оста на пилата от около 45 °. Използва се за големи (200 mm и повече) пили. Понякога се нарича диагонална или фрезова насечка.

Грубите и полукръгли прорези имат много общи черти, включително и в начина на работа с тях, Те се характеризират с висока и остра (т.нар. агресивна) форма на зъбите, която води до рязко увеличава скоростта на пилене. Трайността на инструмента значително зависи от точността на спазване на предписанията за работа с него. В резултат на това често се наблюдават дефекти при такива пили и дори сред маркови производители.

Много производители на ръчни инструменти препоръчват пили с груба насечка за пилене на почти всички материали, включително закалена стомана. Въпреки това, когато се пили твърда стомана и чугун, трайността на тези пили е ниска, дори и при подходящата термична оброботка.

Рашпили

Рашпилата е съставена от остри и високи зъби, разположени на работната повърхност в шахматна форма. Те са в съседство с вдлъбнатини, в които попадат отстранените стружки. Този тип пили са предназначени за пилене на повърхности с ниска твърдост (дърво, пластмаси и някои цветни метали).

Размерът на насечките се определя от броя на режещите елементи (зъби) на 1 сантиметър дължина, за рашпилите - с броя на зъбите на 1 квадратен сантиметър.

Груби, средни и фини насечки

По целия свят се използва класификация на ръчните пили според броя на зъбите на сантиметър, като се вземе предвид дължината на острието.

Обикновено има три степени за размера на насечката – груба, средна и фина. Естествено, пила с малка дължина, например 100 mm, се използва за по-фина работа.

Във всеки случай можем да говорим само за приблизително съвпадение. Таблицата показва класификацията на ръчните пили с дължина от от 100 до 350 mm.

Клиентите, които харесват продукти от категория Пили често избират и близки продукти от свързаната категория РЪЧНИ ИНСТРУМЕНТИ.

Техническите спецификации на продуктите от категорията Пили могат да бъдат променени без предизвестие. Изображенията, на продуктите от категория Пили са продеоставени от производители и дистрибитурои, но понякога могат да имат само информативен характер. Текущата цена означава препоръчителната продажна цена на производителя или доставчика.