Чукове за всеки занаят и майстор – избери най-добрия чук
Чукът е механичен ръчен инструмент, който с помощта на удар пренася кинетичната енергия на друго тяло. Използва се за деформиране, забиване, преместване или разрушаване на предмети. Най-типичното предназначение е за забиване на пирони с цел свързнане на две различни части. Чукове се използват за ралични крепежни елементи като пирони, гвоздеи, нитове, шпилки и други. Най-често се използва например в дърводелство, зидарството, ковачество, тапицеринето и много други занаяти. Според сферата на приложение съществуват например геоложки чук, ковшки, съдебен, аукционен, хирургически, дърводелски, тенекеджийски, шлосерски, за подковаване, за наклепване, зидарски, миньорски, алпинистки чук и други. Най-добрите чукове от, Picard, Halder, Ruthe, Wera, Wiha, Еxtol и Fortum разгледай в онлайн магазина за инструменти e-shop-bg.eu
Видове чукове, устройство и приложение
Формата на днешните чукове е доста разнообразна. В шлосерството се употребяват два вида чукове с правоъгълно чело и с кръгло чело. Този край на челото на чука се нарича нос, задка или връх. В средата на чука има отвор, в който се поставя дръжката.
Независимо от формата му челото се прави малко изпъкнало с оглед да се съсредоточи ударът върху по-малка площ по-правилно да се нанасят ударите и да се запазват обработваните предмети от нараняване. Ръбовете на челото леко се снемат. При повечето чукове носът има клинообразна форма и закръглен край. Формата на отвора най-често е продълговата (овална), като сечението му от двете страни намалява постепенно отвън навътре към средата. По този начин не може да се изважда чукът след набиването и заклинването на дръжката. Дръжката на чука също е с овална форма, като краят и, който се държи в ръка, е 1,5 пъти по-дебела от края, който се набива в отвора на чука.
За закрепването на дръжката към главата се използват различни елементи - от дървени или метални клинове до специални патентовани винтове и системи за закрепване, характерни например за немския производител на чукове - Halder.
Материали за чукове
Дръжките се правят от твърдо и жилаво дърво – дрян, габър, ясен, дъб или цикория. Дървесината трябва да е без чепове и пукнатини. Дръжките трябва да са и добре загладени, за да не нараняват ръката. С развитието на технологиите и дръжките за чукове се променят. Днес много производители използват пласмтамси, стъкловлакна, тръбна стомана с две или дори и три компонентни облицовки на дръжките.
Дължината на дръжката е в зависимост от масата на чука. Тя е 400 mm за чукове до 0,3 kg. Краят на дръжката, който се вкарва в отвора на чука, се заклинва с дървен или метален клин.
Шлосерските чукове се изработват от конструктивна въглеродна стомана със съдържаше на въглерод от 0,42 до 0,75% или от инструментална стомана. Работните краища на всички чукове се термообработват най-малко на 1/5 от общата дължина за да придобият твърдост, както следва:
- За шлосерските чуковеот конструкционна въглеродна стомана HRC= 43-51
- За шлосерските чукове от инструментална стомана HRC= 49-56
Повърхността на чука трябва да бъде гладка без подбитости, пукнатини и наранявания, наслоявания и счупени ръбове. Острите ръбове трябва да бъдат заоблени. Работните повърхнини на чукове с тегло до 2,5 кг се шлифоват. Неработните повърхнини на повечето чукове са покрити с трайно антикорозионно покритие. Те могат да бъдат и оксидирани.
Видове удари с чук
Ударите с чук могат да се нанасят със замах от китката - киткови удари, замах от лакътя - лакътни удари и със замах от рамото - раменни удари.
При китковите удари ръката се движи само в китката и пръстите не се разтварят. Те са леки удари и се прилагат при точкуване, изправяне на тънък материал, леко изсичане и др. Изпълняват се с леки чукове.
При лакътните удари ръката се движи до лакътя, като пръстите леко се разтварят и свиват, а китката следва движението на чука. Те са значително по-силни от китковите удари и се прилагат при изсичане на равнини, капали и др. Изпълняват се със средно-тежки чукове.
При раменните удари ръката се движи в рамото с пълен замах. Освен рамото вземат участие и предрамието и китката. Те са най-силни и се прилагат при изсичане на дебел слой материал, изправяне и огъване на дебел материал и пр. Изпълняват се с тежки чукове.
Зрителен и сляп удар с чук
В зависимост от това, къде е отправен погледът на работещият при нанасяне на удара, ударите с чукове биват: зрителен и сляп.
При зрителния удар погледът е отправен в точката, в която трябва да се нанася ударът, а при слепия - в режещия ръб на инструмента.
Зрителният удар се прилага при изправяне и огъване на метал, коване, занитване и др., а слепият – при изсичане, точкуване, чеканенс и др. Чукът се държи с дясната ръка за дръжката на разстояние 15-30 mm от края и.
Начини за държане на чука при изсичане – без разтваряне на пръстите и с разтваряне на пръстите.
Силата на удара е в зависимост от масата на чука, дължината на дръжката, дължината на ръката на работника и от скоростта на падането на чука. Колкото те са по-големи, толкова ударът е по-силен и обратно. От най-голямо значение е скоростта на падането, която зависи от големината и силата на замаха.
Шлосерски чукове за домашни майстори
Шлосерският чук е много необходим инструмент за работа при домашни условия. Произвежда се в две разновидности - с правоъгълно и с кръгло чело. Шлосерският чук с квадратно чело се изработва по-лесно и затова е по-евтин. За предпочитане е обаче чук с кръгло чело, който осигурява по-голяма точност и сила на удара. Шлосерските чукове най-често са с дървена дръжка. Теглото им варира от 300g до 3kg.
Майсторски точен удар с чук
Най-правилно е дръжката на чука да се държи в края – тогава размахът се увеличава. Дръжката не бива да се обхваща с всички пръсти (в юмрук) и не бива да се стиска излишно силно, тъй като ръката бързо ще се умори, а това ще доведе до намаляване на точността на удара. Ако е необходимо да се нанесе лек удар, ръката се прегъва в китката, а за по-силен удар - в лакътя. При рязане на метално парче с голяма дебелина е нужен удар с максимална сила и затова размахът на ръката трябва да е по-голям (да започва от рамото).
Усещането за точност при удара с чук се придобива в практиката. Може да се смята, че с чук се работи добре, ако при работа не се гледа инструментът, по който биват нанасяни ударите (например секача при сечене на метал). Най- често начинаещият майстор се страхува да не удари лявата си ръка. Поради това неволно стиска твърде силно и чука, и секача, в резултат на което се получава неточен удар. За изработването на необходимия навик отначало трябва да се научите да нанасяте удари само под действието на тежестта на чука, а след това постепенно да увеличавате размаха. Добрият майстор може да забие не по-малко от десет гвоздея един след друг, без да прегъне нито един. Тайната на успеха му е в нанасянето на правилен удар – от китката, при което работната част на чука се направлява отвесно по гвоздея.
Работи се само с чук със здраво набита дръжка. В противен случай се получава некачествена работа, а инструментът става опасен, дори и за хората наоколо. Металната част се набива лесно.
Изправен чук в бойна готовност
Ако имате готова дръжка, това няма да ви отнеме много време, а нова дръжка може лесно да се направи от твърд широколистен вид дървесина.
Често е много трудно да се извади старата дръжка, дори когато е разклатена. Най-добре е да се отреже до металната част и останалото парче дърво да се избие, като се постави чукът върху отворените челюсти на менгеме. По средата в челото на единия край на новата дръжка се прави с трион разрез за клин на дълбочина 15 - 20 мм, след което дръжката се набива в отвора на металната част. Излишното парче дърво се отрязва на разстояние 3 - 5 мм над метала и в отрязаното място се набива дървен клин. За по-голяма здравина напряко на дървения клин може да се забие метален клин.