За пробиване на отвори обикновено се употребяват инструменти, наречени свредла. В категорията свредла ще намерите подкатегории, в които сме систематизирали различни видове според вида на материала за който са предназначени а също и според вида на конструкцията. Голямото разнообразие на материали довежда до разработване на изключително много видове пробивни бургии.
Видове свредла за пробиване
Основните съставни части са тяло със извеждаща праха или стружките спирала, връх с режещи ръбове и пластини и опашка за закрепване. Пробивните свредла се разделят главно според материала за който са предназначени и според системата за захващане към пробивния инструемнт.
Какво представляват свредлата
Свредлото е стружкоотнемащ пробивен инструмент, който се използва с бормашина или пробивен център. Пробивните свредла имат режещи ръбове на върха си. По време на обработката свредлото се върти около собствената ос и заедно с постъпателното движени към материала, прониква в обработвания материал, отнемайки част от него. Използват се за пробиване на дърво, метал, изскуствени амтериали, камъни и други.
Най-често използваното свредло е спиралното. Произвежда се от бързорезна инструментална стомана HSS. За по-специални приложения свредлата са оборудвани на върха с режещи пластини от твърдосплавен метал, нитридни съединения или диаманти. Наред със стандартните има още центриращи и такива за дълбоко пробиване. При пробиването на дълбоки отвори основен проблем е отвеждането на стружките, затова през канали в свредлото се подава охладителна течност с високо налягане, която извежда стружките от отвора. Други разновидности са специализираните свредла за дърво и за ударно пробиване на стоманобетон.
Същност и дефиниция на пробиването със свредла
Пробиване със свредло
Направата на цилиндрични отвори в плътен материал с помощта на режещи инструменти – свредла, се нарича пробиване. Пробиването на материалите се извършва с пробивни и други машини - ръчно и механично. При пробиване с пробивни машини детайлът се закрепва неподвижно, а свредлото получава едновременно две движения – кръгово въртеливо по часовниковата стрелка и постъпателно, наречено движение на подаване.
При пробиването свредлото с режещите си ръбове снема стружки и се врязва в обработвания детайл. Отворите биват проходни, когато излизат от другата страна на детайла, и непроходни (глухи), когато имат дъно. Освен за направа на нови отвори пробиването се прилага и за разширяване на съществуващите отвори.
Най-важните критерии за пробиване на отвори (отвор е правилното техническото наименование на дупка) са:
избор на подходящи свредла
избор на подходяща скорост на рязане (обороти)
избор на подходяща сила на подаване (натискова сила)
Горните критерии трябва да бъдат съобразени с обработвания материал, пробивната машина трябва да бъде в състояние да осигури необходимата скорост на рязане и необходимия въртящ момент. За да изберем оптималните свредла, скорост на рязане и сила на подаване трябва да са ни известни още следните факти: Какъв материал ще пробиваме? Какъв диаметър ще има отвора? Става въпрос за проходен отвор, за глух отовор или за дълбок отвор? Ако са ни известни тези факте може да изберем параметрите на пробиване от таблицата към съответната пробивна машина. Тук трябва да правим разлика дали отворът се пробива със стационарна бормашина или с ръчна електрическа бормашина.
Исторически преглед – най-старите свредла
Пробиването е много стара техника. Каменните свредла се появяват в епохата на горния палеолит. По това време те са били използвани за пробиване на по-меки материали като дърво, рога или кости, както и кожи. В зависимост от предназначението, се срещат: обикновени, тежки груби, фини и дълги. Също така се откриват и каменни, които с помощта на кварцов пясък служели например при производството на перли.
В мезолита и неолита са развите по ефективни техники за пробиване на камък и техниката на пробиване се счита за една от важните технически характеристики на тази епоха, която започва преди около 10 000 години. Хората от тази епоха използват пробивни свредла и кварцов пясък за шлайфане и пробиване на камъни, това е другата важна техническа иновация от неолита освен селскостопанска татехнология и керамичното производство. Използваните за запалване на огън свредла, също били обичайни. В този случай се използва както свредла от плътен материал, така и кухи от органичен материал (като тръстика), в която пробиващият пясък се съдържа в гилзата и по време на пробиването изтича навън.
Шнеково свредло – първообразът на модерното спирално свредло
Спирални свредла
За пробиване, в древни времена за първи път се използва шнековото свредло, което се състояло от усукана квадратна пръчка и заострен връх, която при пробиване отвеждала само прах, но не и стружки. Това свредло е заменено от свредла с формата на лъжица през 19-ти век. За обработката на стъкло и скъпоценни камъни се използвали дори свредла, чиито върхове са били облепени с диамантени частици.
Оръдията някога били произвеждани от бронзови отливки, които след това се пробивали. За тази цел били разработени вертикални или хоризонтални пробивни машини.
В средата на 19-ти век се изобретява известното и до днес, широко използвано спирално свредло. Тъй като производството му било сложно, това свредло се налага чак към края на века.
През 20-ти век са разработени иновативни свредла със сменяеми пластини, специални за дълбоко пробиване и ежекторни.
Свредла за пробиване – основни видове
В зависимост от конструкцията им пробивните свредла се разделят на: спирални, плоски и специални.
Спирални свредла
Използват се най-често. Спиралните свредла имат две главни части — работна част и опашка. Работната част на свредлото се състои от цилиндрична и режеща част. Цилиндричната част има два срещуположни спирални канала, които отвеждат снетите от режещите ръбове стружки. Каналите имат по дължината си направляващи лентички, които освен чс направляват свредлото, спомагат и за намаляване на триенето му със стените на отвора. Режещата част на свредлото има два главни режещи ръба и един напречен режещ ръб, който минава през оста па свредлото и съединява главните режещи ръбове. Всеки от режещите ръбове има предна и задна повърхнина. Опашката па свредлото се прави конусна или цилиндрична.
Плоски свредла
Плоско свредло за дърво
Плоското свредло представлява стебло с изтеглена в единия край конусообразна лопатка с два режещи ръба, разположени симетрично по отношение на оста на свредлата се прави с обратна конусност от 0,1 до 0,3 mm на 100 mm дължина, за да се изважда лесно от отвора. Опашката па свредлото се прави конусна или цилиндрична. Ъгълът при върха зависи от материала, който ще се обработва от свредлото. За твърди метали той е по-голям, а за меки - по-малък. Най-често ъгълът е 112° до 118°.
Тези свредла имат проста конструкция и евтина изработка, но вече са напълно изместени от спиралните, понеже имат редица недостатъци - ъгълът на рязане е неподходящ. Трудно се отвеждат стружките. Свредлото не може да се води добре, поради което не пробива точно и има малка производителност. За повишаване па производителността и за подобряване на качеството на работата при пробиване на твърди и жилави материали се използва свредла с пластинки от твърди сплави. Свредлата с пластинки от твърди сплави биват три вида: с прави канали, с наклонени капали и със спирални канали.
Специални свредла
В зависимост от устройството и предназначението им те биват най-различни: за дълбоко пробиване, за пръстеновидно пробиване, центровъчни свредла. Центровъчните се използуват за пробиване на центровъчни глухи отвори.
С какви машини се използват пробивните свредла
На всички е известна добрата ръчна електрическа бормашина. Нека обаче разгледаме и квалифицираме и останалите машини за пробиване със свредла. Ще ги разделим на три групи – ръчни инструменти, ръчни машини за пробиване и стационарни машини.
Към ръчните инструменти за пробиване спадат – тресчотка, ръчна дрелка с манивела, дърводелски маткап или отвертка с патронник за захващане.
Към ръчните машини за пробиване ще категоризираме – електрическа бормашина, винтоверт, перфоратор, пневматична бормашина
Към стационарните машини за пробиване принадлежат – колонна пробивна машини, многовретенна пробивна машина, радиална пробивна машина, борверк, портална пробивна машина.
Важни са и приспособленията към пробивните машини. За закрепване на обработвания детайл се използват машинни стиски или менгемета. За кръгли детайли се използват призми за закрепване. За директно закрепване към работната маса се използват машинни стеги и ъгълници.
За захващане на пробивните свредла служат патронниците. Патронниците са с най-различен тип – тричелюстни или четиричелюстни, със система за самозатягане или със зъбен венец. Конусните втулки се използуват в случаите, когато конусът па опашката па свредлото или па патронника е различен по размери от конуса на вретеното на пробивната машина. Те се изработват с определени стандартни типоразмери. За да не се допускат грешки, втулките се номерират така, както се номерират и конусните опашки на свредлата и патронниците.
Основни категории свредла за пробиване
В e-shop-bg.eu сме категоризирали свредлата в следните групи: