Видове стени и видове зидария и съответните класически и съвременни разтвори за зидария
Всяка сграда може да бъде разглеждана като съоръжение, съставено от отделни части със строго определено предназначение, но които се изпълняват по различни начини и с различни материали. От тази гледна точка се различават: основи (фундаменти), стени, покрив, стълби, подови конструкции и др. Повечето стени на сградите могат да бъдат изпълнени от зидария, направена от тухли (или други елементи) свързани с хоросан или строителен разтвор.
Освен пясък и чакъл в строителството се налага да се използват ломен (трошен) камък и тухли за изграждане на основи, за ремонт на градени печки и камини и т. н. Добрият ломен камък при разтрошаване се дроби на ситни парчета, без да се образува прах. За придаване на правилна геометрична форма се използват чук и секач. Отначало камъкът се разчертава от всички страни с линия, канап и мек молив. После линиите се издълбават със секач на дълбочина около 3 – 5 мм. След това секачът се поставя в каналите косо към центъра и се нанасят силни удари с чук. Обикновено камъкът се разцепва по права линия здрава; при удар с чук издава глух звук.
Препечената тухла има кафеникавочервен цвят и частично стопена повърхност. Изработват се и силикатни, бели тухли, които се използват за зидария, но не за градени печки, камини и комини, тъй като якостта намалява при висока температура.
Зидането изисква опит и спазване на определени правила, дори и при малък ремонт. Никога не поставяйте тухлите една върху друга като стълбче, тъй като такава зидария ще се разпадне по вертикалните фуги. За да се избегне това, тухлите се разполагат шахматно така, че горният хоризонтален ред покрива фугите на долния ред. Такова разположение се нарича връзване на тухлите в зидарията. Съществуват няколко начина за връзване. Най-лесният за изпълнение се състои в това, че единият ред тухли се нареждат с дългите страни една до друга, а следващият – с късите страни. Хоризонталните и вертикалните фуги трябва да имат еднаква дебелина – приблизително 10 мм.
Какво е това зидария
Зидарията е ограждаща строителна конструкция. Класическата зидария е направена от отделни елементи, поставени по определен начин един върху друг и свързани между себе си със строителен разтвор. Съставните елементи на зидарията са тухли, бетонови блокове, дялани камини, блокове от газобетон, стъклени блокове и др. Устойчивостта на всяка зидария зависи, от материала на основните елементи, вида на свързващия разтвор и начина на подреждане. Майсторите, които правят зидария се наричат зидари. Английската дума за зидар е mason или bricklayer. Най-често използваните зидарски инструменти са мистрията, маламашката, отвеса, нивелира и строителната кофа.
Функции и видове стени, направени от зидария
Стените са едни от най-важните части на сградата. Те изпълняват следните по-важни функции:
- ограждат постройката отвън и я предпазват от атмосферни влияния (студ, вятър, дъжд и др.)
- оформят необходимите помещения и ги разделят едно от друго
- когато стените са носещи, те поемат товарите от покрива и подовите конструкции и ги предават на основите
- ограничават и спират както разпространението на шума, възникнал отвън или вътре в някое помещение, така и евентуално избухнал пожар
Дебелината и конструкцията на стените зависят:
- от вида на използваните материали
- от конструктивната система на сградата, т. е. от големината на товарите, които те поемат
- от местоположението на стените в план и височина
- от температурната разлика между двете им страни
Основни елементи на класическата зидария
Техническият прогрес наложи индустриализирането на строителството, като се развиха редица нови методи, технологии и системи Но при традиционното строителство и при някои от новите строителни системи все още е значително приложението на зидариите за изграждане на стени.
Зидариите представляват наредени по определен начин естествени камъни, тухли или друг вид изкуствени блокове, споени помежду си с разтвор. Освен стени със зидария се изграждат още и основи, колони, комини и огради.
Основният съставен материал на зидарията определя нейното наименование: тухлена, каменна и т. н. Тухлата има редица предимства пред камъка – тя притежава по-добри изолационни качества и е по-удобна за зидане благодарение на правилната си форма, но му отстъпва по водоустойчивост.
Класически строителни разтвори за зидария
Строителните разтвори за зидария представляват смес от свързващо вещество, добавъчен материал (т. нар. пълнител), а понякога и други добавки (например оцветители и др.) Забъркани с вода те, образуват пластична смес. В резултат на протичащи в строителния разтвор за зидария химични процеси с течение на времето те се втвърдява.
От разтворите се изисква да притежават следните качества: подвижност при нанасяне и якост след втърдяване.
Разтворите се произвеждат предимно в специализирани заводи, и по изключение на строителните площадки. Заводската продукция не трябва да влошава качествата си при транспортирането и да не изисква допълнителна обработка на обекта.
Производство на строителни разтвори за зидария
Технологията на производството на варови и варо-циментови разтвори обхваща три основни процеса: доставка на материалите, гасене на варта и смесване.
Под гасене на варта се разбира смесването на негасената вар с вода, което се прави механизирано. За целта се използват машини с циклично или непрекъснато действие, които според своите конструктивни особености биват барабанни, лопаткови, колоходни и фрезерни. За получаване на 1 тон гасена, вар са необходими 443 кг негасена вар и 1,3 т вода. От 1000 кг негасена вар се добива средно 2,25 т гасена вар.
Използването на гореща вода ускорява гасенето. Но поради влиянието на много фактори върху този процес технологията му трябва да се уточнява за всеки конкретен случай, за да не се получи „удавяне“ или „прегаряне“ на гасената вар.
Полученото при гасенето варно мляко се прецежда през сито с диаметър на отворите 0,6 и се изсипва в ями за обезводняване и отлежаване (доугасяване), което трае 15- 20 дни. Тогава варното мляко се сгъстява до тестообразно състояние.
Приготвяне на разтвори за зидане
При приготвяне на строителни разтвори циментът се дозира по маса, а варта, добавъчните материали и водата – по маса или по обем. Задължително е и спазването на следните изисквания:
- при варовите разтвори варта се разбива предварително, след което се прибавя пясъкът, а при нужда и допълнително количество вода за постигане на желаната консистенция
- при варо-циментовите разтвори към варното мляко се прибавя суха смес от цимент и пясък, след което се добавя необходимото количество вода
- продължителността на разместване на разтворите в разтворобъркачката е най-малко 3 мин за тежките и 2 мин за леките разтвори
- допуска се към доставените на обекта варови разтвори да се добави цимент за получаване на варо-циментовите разтвори, но при условие те да се разбъркват до пълна еднородност
при строителни разтвори за каменна зидария се допуска употребата на прясно угасена, но добре разбита и прецедена вар
- за направа на строителни разтвори за зидарии в малки количества или при студено време може да се използва и мляна вар
В зависимост от якостта им на натиск в МРа и предявяваните към тях изисквания разтворите се произвеждаха със следните марки: 1, 2,5, 5, 7,5, 10, 15,20 и 30.
В практиката по обектите все още се използват и рецепти в обемни отношения, което улеснява работниците, които приготвят строителни разтвори. Но те могат да се приемат само като приблизителни.
Съвременни строителни разтвори за зидария
Или по точното заглавие би било: Кой измести хоросана? Развитието на съвременните материали, новите системи тухлена зидария изискват и специални разтвори, различни от класическия хоросан. Днес широко се използват разтвори за зидария под формата на суха смес. Обикновено са опаковани в хартиени торби с тегло от 20 до 40 кг. Модерните разтвори за зидане се приготвят директно на обекта чрез разбъркване с вода.
Количеството на водата е посочено от производителя. Разтворът за зидане се разбърква с помощта на бъркалки в продължение на около 4-5мин. Приготвената смес се оставя да „отлежи“ в продължение на 5-6 мин, до разтваряне на всички съставни части на сместа. След това се разбърква отново и може да се нанася. Така разбърканите разтвори за зидане са годни за употреба в рамките на 1-2 часа. Това е така нареченото отворено време на разтвора за зидария.
Качеството на разтвора за зидария зависи и от начина на полагане. Тоя трябва да бъде положен равномерно, върху цялата площ на тухлите с еднаква дебелина от 5 до 15 mm в зависимост от вида на тухлите и предписанията на производителя.
Разтворите за зидария могат да бъдат полагани ръчно или с машини за непрекъснато полагане.
Предимства на сухите разтвори за зидане
В сравнение със стандартния хоросан съвременните строителни разтвори за зидария имат редица предимства спрямо класическия хоросан. Разтворите за зидария представляват хомогенни прахообразни смеси на циментова основа, модифицирани с висококачествени полимерни, целулозни и други добавки и пълнители. Главните им предимства се състоят в:
- висока якост на залепване
- дълго отворено време
- хидроустойчивост и мразоустойчивост
- лесна обработваемост
- лесна транспортируемост
Съвременните строителни разтвори за зидане може да се разделят на няколко вида:
- Груби и тежки разтвори за стандартни тухли
- Фини тънкослойни разтвори за тухли и блокове с много точни размери
- Разтвори за лепене на облицовъчни тухли
Основни принципи при работа със сухи смеси за зидане
Тези принципи и изисквания важат за повечето сухи смеси за зидария:
- По възможност да се разбърква цялото съдържание на торбата
- Използваната вода да бъде чиста, без примеси на други строителни материали
- Не е допустимо добавянето на други продукти в разтвора, като пясък цимент или добавки
- В приготвения разтвор е се добавя допълнително вода, не трябва да се разбърква отново
- Температурата на полагане (температурата на тухлите и на строителните разтвори) да се съблюдава да е в границата от +5°С до +25°С.
- Прясно нанесения разтвор за зидария да се защити от директен дъжд или бързо принудително съхнене.