Ръчно изсичане – технология за обработване на метал с помощта на секач и чук
Ръчното изсичане е шлосерска операция, която има за цел от повърхността на изкованите изделия да се отнеме твърд слой, да се разсече на отделни части различен профилен материал или да се среже листов материал. Изсичането служи също и отнемане на една част от слоя, който е определен във вид на прибавка от повърхността на заготовката, когато тази прибавка е голяма.
Изсичането е груба шлосерска операция. Прилага се в случаите, когато не е необходима голяма точност на обработка. При ръчното изсичане се снема тънък метален слой от заготовки, които не могат да се обработват на машини. В зависимост от големината и формата на детайла и вида на материала ръчното изсичане се извършва в стиски. За ръчното изсичане не са необходими специални или скъпи инструменти. Детайлът се поставя върху плочи или наковални и се изсича на място с помощта на секач и чук.
Според това каква точност на обработка трябва да се получи, ръчното изсичане може да бъде гладко и грубо. При гладкото изсичане, което се извършва с по-малки удари, дебелината на слоя метал, който се снема със секача при едно преминаване, е от 0,25mm до 1 mm, а при грубото изсичане от 1,5 до 2,5 mm.
Точността на обработката при изсичане е от 0,5 до 1 mm. Изсичането се извършва по два начина – ръчно и механизирано.
Основни правила при изсичането
За да се изсече даден предмет или детайл, той се затяга правилно и здраво в стиската, така че да не се измества при нанасянето па ударите. След затягането на детайла шлосерът взема секача с лявата си ръка. С дясната ръка държи чука и застава на около 200 mm от стиската, изправен и малко разкрачен. Положението на тялото и краката при изсичането трябва да е стабилно. Тялото е завъртяно на 45° спрямо оста на стиската. Левият крак се държи половин крачка напред, като се прегъва леко в коляното. Тежестта на тялото пада най-вече върху десния крак, стъпалото на които е завъртяно на около 70° спрямо стъпалото на левия.
При изсичане секачът се движи на разстояние 20-25mm от главата му, без да се стиска, като само се придържа 30-35°. При по-голям наклон той се задълбава и не се получава гладка равнина, при по-малък наклон той се плъзга и не може да реже. Дясната ръка трябва да се премества във вертикална равнина с оглед ударите да са по-точни и по-мощни а умората по-малка.
В промеждутъците между ударите секачът се измества леко по обработваната повърхнина. Това изисква при изсичането двете ръце да действат съгласувано.
Честота на ударите
Темпът на изсичането не е еднакъв за всички работници. Той зависи от физическите възможности на работника и от импулса му за работа. Нормалният темп при изсичане е от 45 до 60 удара в минута. При снемане на по-тънък метален слой – 0,5 до 1,5 mm производителността е по-голяма, обработваната повърхнина по-гладка и умората по-малка. Обратно, при снемане на дебел метален слой (3mm и повече) работата протича по-бавно и по-трудно, повърхнината не е гладка и умората настъпва бързо
Правилно е изсичането на равнини да се извършва на два пъти – предварително (грубо) чрез снемане на метален слой с дебелина 1,5 – 2 mm и окончателно, при което с добре заточен секач се снема слой с дебелина 0,5-1 mm. Дебелината па стружката зависи от здравината на изсичания материал. При по-жилав и здрав материал тя е по-тънка. Например при изсичане на стомана стружката трябва да е приблизително два пъти по-тънка отколкото при изсичане па чугун.
Начини за изсичане на листов и лентов материал
Листов и лентов материал се изсича в стиски по два начина – до нивото на челюстите или по очертаната линия, разположена над челюстите на стиските.
При изсичане до нивото па челюстите секачът се поставя под ъгъл 30-35° спрямо равнината на челюстите и под ъгъл 45° спрямо повърхнината на материала. При изсичането по очертани линии материалът се стяга в стиската така, че тези линии да са над челюстите. При този случай секачът се държи под ъгъл около 20° спрямо равнината на челюстите на стиската. Изсичането по очертаната линия е трудно, тъй като секачът се направлява по-трудно.
Изсичане на широки повърхнини
Детайлът се стяга в стиската така, че очертаната линия да е успоредна па челюстите на 4-8 mm над тях. За да се улесни и ускори изсичането в случаите, когато трябва да се снеме по-дебел слой материал, широките повърхнини се изсичат в два прехода. Най-напред с кръстат секач се изсичат тесни капали, след което с обикновен секач се изсичат издатъците между каналите.
За по-удобно поставяне на секача в началото на изсичането предварително се изсича косо със секач ръбът на заготовката.
Механизирано изсичане
Механизираното изсичане се извършва с пневматичен чук, при който ударите се получават от действието па сгъстен въздух. При работа пневматичният чук се държи с дясната ръка за дръжката, а с лявата – за края на редуктора. Преди работа трябва да се проверява изправността на пневматичния чук, след което той се маже. При проверката се обръща внимание па това, дали втулката на чука е поставен плътно към отвора, на чистотата на отвора във втулката, където се поставя опашката на секача и на чистотата на самата опашка. За мазане на чука се използва масло. След мазането маркучът, по който идва сгъстения въздух, се свързва с чука. Преди свързването маркучът се продухва с въздух с цел да не се допусне попадане на прашинки или други частици в чука.