E-SHOP-BG.eu

Какво е това спояване – основен преглед на припои, флюси и техники

Спояване се нарича метод за съединяване на два метала чрез нагряване. Известен е от преди 2500г. преди Христа. Чрез спояване в онова време са се свързвали метали като мед, бронз, сребро и злато. Спояването е съединяване на метални части с помощта на лесно-разтопяващи се метали или сплави, наричани припои. Какво представлява процесът на спояване. Спояването е метод за получаване на неразглобяемо съединение на два или повече метални детайла с помощта на междинен метал (сплав). Спояващата сплав се намира в течно състояние в процеса на спояване. Тя има по-ниска температура на топене от основния метал. Сплавта, използвани като добавъчен материал за спояване на металните детайли се нарича припой.

Процесът не е сложен, но непознаването на някои подробности често довежда до лоши резултати. Правилно споеният шев е дълготраен. Например при обикновената кофа от поцинкована ламарина се износват дъното или стените, а споеният шев обикновено остава здрав. За спояване са необходими поялник, източник на топлина за нагряването му (когато не е електрически), инструменти и материали за почистване на повърхностите (пила, метална четка, шкурка, нож), припой и флюси.

Основни инструменти за спояване

Поялникът е изключително необходим инструменти за работа в домашни условия. Работната му част обикновено е изработена от мед, тъй като този метал добре провежда и задържа топлината; тя трябва да бъде правилно заострена в края, равна, чиста и добре калайдисана. Закръглените краища ще пречат при спояване в ъгли. Плоското скосяване на работния край на поялника осигурява добро предаване на топлината. Произвежданите поялници за спояване са различни по мощност, големина, устройство и форма на работната част.

Пистолетен тип поялник за спояване малки детайли

Най-удобен за майстора любител е бързозагряващият пистолетен тип електрически поялник. Той е подходящ особено за спояване на дребни детайли (например радйочасти или декоритивни изделия от тънка тел). Произвежда се с различни размери и обикновено се продава с комплект допълнителни медни щифтове. Преди да включите поялника за спояване в електрическата мрежа, проверете съответства ли напрежението на мрежата на напрежението, за което е предназначен инструментът.

Основни видове припои

Припоите се делят на твърди и меки. Основно изискване е температурата на топенето им да бъде по-ниска от температурата на топенето на материалите, от които са изработени спояваните детайли. Към твърдите припои се отнасят сплавите с температура на топене над 400° С (сребърни, медно-цинкови и др.). При домашни условия за спояане се използват меките припои – температурата им на топене е по-ниска (под 400° С) и са с по-малка механична якост.

Най-разпространеният мек припой е тинол – сплав от калай и олово. Продава се във вид на кух тел, в който има колофонова паста. За понижаване на температурата на топенето му понякога към сплавта са добавени бисмут и кадмий, а за увеличаване на якостта антимон.

Припоите се продават и във вид на поялни пасти, които са много удобни за запояване на малки пробиви в съдове, за спояване на електрически проводници и на други дребни детайли. Достатъчно е пастата да се нанесе върху почистеното място и да се разтопи с малка бензинова лампа или с поялник. Такава паста можете да приготвите лесно и сами: прави се смес от 2 части оловни стружки, 2 части калай и 1 част нишадър на прах, към която се прибавят глицерин и цинков хлорид до образуването на пастата. Паста за спояване се получава също при стриване на стружки от припой в глицерин (използва се за радиотехнически и електротехнически спойки).

Припоят може лесно да се сбърка с чист калай, тъй като цветът им е еднакъв. Ето защо е необходимо да знаете, че при огъване на чистия калай се получава характерно прашене, каквото липсва при припоя. Оловото също се огъва без прашене, но има по-тъмен, сивкав цвят.

Флюсове за спояване

Повечето метали се окисляват много бързо, особено когато са нагрети, и затова при спояване се използват различни течни или пастоподобни вещества, наричани флюси, или флюсове. Флюсовете могат да са: разредена солна киселина, цинков хлорид, нишадър, колофон, понякога пчелен восък и др. С тях се осигурява по-лесно топене на припоя и по-здраво сцепление с повърхността на метала.

Солна киселина за почистване преди спояване

Солната киселина се използва при спояване на цинк и поцинкована ламарина, но трябва да се има предвид, че разрушава боята. Ето защо преди да боядисате мястото на спойката, почистете добре следите от киселината или ги неутрализирайте. Не се допуска употребата на киселина при спояване на елементи от домакински съдове.

Цинков хлорид за почистване

Цинковият хлорид понякога се нарича поялна течност (състои се от вода, солна киселина и парченца цинк). Може да се използва при спояване на почти всички метали Ако не е възможно да се намери готов цинков хлорид, можете лесно да го приготвите сами. В съд се налива малко солна киселина и се прибавят дребни парченца чист цинк, докато разтворът престане да кипи. Разтварянето на цинка се придружава от отделяне на топлина, затова, ако съдът се загрее, трябва да се постави на безопасно място.

При разтварянето на цинка киселината се разбърква само със стъклена или дървена бъркалка. След като спре отделянето на мехурчетата газ и на дъното останат няколко парченца неразтворен цинк, разтворът се разрежда наполовина с вода и се филтрира. За неутрализиране към него се прибавя малко амоняк, не повече от 25% от разтвора. Цинковият хлорид се приготвя и се съхранява в стъклен или порцеланов съд, тъй като, съединявайки се с желязото, солната киселина образува вредни за флюса примеси.

С киселините трябва да се работи много внимателно – да не падат капки по дрехите и особено по откритите части на тялото, да се пазят инструментите и полираните метални повърхности, тъй като парите на киселините допринасят за корозирането им.

Нишадър

Нишадърът се произвежда във вид на прах или на парчета. Допирът обаче на горещия поялник до флюса предизвиква отделяне на лютив, вреден за организма дим, затова за спояване е по-добре да се използва воден разтвор на нишадър.

Колофон за спояване

Колофонът е най-често употребяваният флюс при спояване на детайли и проводници на радиотехническа и електроапаратура, тъй като не причинява корозия на поялния шев и не разяжда изолацията на проводниците.

Спояването на метални детайли, едножилни или многожилни кабели, полупроводникови елементи и електронни платки се извършва с помощта на поялници. Поялниците биват основно електрически и газови. Такива поялници може да изберете в онлайн магазина за инструменти e-shop-bg.eu в секцията Заваряване и запояване.