Ръчни триони – исторически преглед

Ръчни триони – от неолита до днешни дни

При разкопки на биваци и селища на първобитни хора от каменния век, отнасящи се към епохата на неолита, археолозите доста често намират неголеми заострени от едната страна кремъчни пластинки. Това са останки от ножове и ръчни триони. На вид те толкова приличат на обикновени остри парченца от камъни, че само острото око на специалиста може да познае, че това са средства на труда – инструменти. Дори след много хиляди години някои от тези пластинки са запазили обработените си до клиновидна форма остриета. С такова острие и днес можете да подострите дървена пръчка или случайно да порежете пръста си. Главното е в това, че заострените пластинки представляват каменни ножове и ръчни триони от дълбоката древност. Те са прародителите на съвременните инструменти.

Заострените кремъчни и нефритови пластинки са били използвани не само като ножове, но и за рязане на дърво, кости и камъни. Тъй като в началото остриетата им не били назъбени, ефектът бил постиган посредством абразивни зърна.  Зърната триели в обработваемия материал, а след като се изтъпили, се изронвали, откривайки нови зърна от тези примитивни ръчни триони. Понякога в канала на среза насипвали допълнително пясък и наливали вода.

Какви триони са намерили археолозите

  • каменен трион без назъбване с ретуширани краища
  • каменен трион със зъбци
  • бронзов трион
  • трион с кос и наклонен профил

Не всички народи са извършвали рязането с каменни инструменти. Народите от югоизточна Азия и Океания използвали доста дълги ивици разцепен бамбук и половинки раковини. Установено е, че в мекия бамбук са набивали кварцови зърна. Те го превръщали в абразивен трион. Всъщност това е една разновидност на праисторическите ръчни триони. Меланезийците използвали за рязане връв, а северо-американските индианци използвали тетива от кожа или текстил. Придавали връвта с възвратно-постъпателно движение и не забравяли да насипват в зоната на рязане влажен пясък. Напълно възможно е рязането с такива гъвкави въжета, покрит с остри и твърди абразивни зърна, да е било доста ефективно. Неслучайно и в наше време съществуват методи за рязане, подобни на описаните.

Но да се върнем към каменните ръчни триони. Те също се усъвършенствали. Отначало близо до гладкото острие започнали да изработват ретуширани краища като първообраз на зъбците, а след това започнали да изсичат назъбвания. Така в каменния век се появили „зъбчати“ триони, засега без ясно изразена геометрия на зъбите, но все пак – зъбчати.

Трионите през бронзовия век

Бронзовият век донася в археологическите разкопки металните  ръчни триони. Разбира се, бронзовите ръчни триони били по-съвършени от каменните. Поради недостатъчната си якост не успели да ги изместят, особено при извършване на груби работи с твърди материали. Въпреки това, бронзовите триони все пак били на почит и дори получавали своето художествено въплъщение върху вази. Гледайки изображенията на лъковидните ръчни триони на етруските, ние не само се възхищаваме от майсторството на художници, правим важния в техническо отношение извод за това, че зъбите на трионите са имали наклони в различни страни.

Геометрични параметри на старите ръчни триони

Неголемият наклон на зъбите последователно един след друг в различни страни дава ширина на среза. Осигурявали по-голяма дебелина на плоската част на режещата ивица, което ѝ позволява да се движи относително свободно в дълбокия канал на среза.

Разбира се, съвременните ръчни триони станаха много по-здрави и дълготрайни, а зъбите на всеки трион са еднакви, защото се изработват не ръчно, а машинно. И все пак те имат рационален ъгъл на заостряне на клина и съответстващи предни и задни ъгли.

Геометричните параметри на тогавашните ръчни триони не са толкова много. Главните параметри на триона са дължина и широчина на режещия лист, големина на зъбите, брой на зъбите, разстояние между зъбите, наклон и ъгъл на зъбите и форма на зъбите. Затова в зависимост от обработвания материал се изменят основните параметри на трионите. Това е особено видно по височината на зъбите и стъпката между тях. Например, колкото по-твърд е материалът, толкова по-ситни са зъбите и толкова по-близо един до друг са разположени.

Сравнете ситните зъбци на шлосерската ножовка за рязане на стомана с доста едрите зъби на познатия на всички ни трион за дърво. Едноръчните ножовки лъкообразните ръчни триони са били добре известни на занаятчиите от древни времена. Те изработвали ивици с едностранно назъбване в IX век, използвайки за това триъгълни пили.

Някога трионите били само ръчни, днес вече сме свикнали с механизираните триони – дискови, лентови, банцизи прободни, саблени триони и други.

Knipex - 1000 модела на складWera-бутикови инструменти

Post Author: E-Shop-BG