E-SHOP-BG.eu

Тънка ламарина за моделисти и домашни майстори

На майстора любител най-често се налага да работи с тънък листов метал. Тънкият листов метал се нарича ламарина. Като изгоден материал за домашни майстори и моделисти може да се закупи нов материал. Също така може да се използват и остатъци от покривна ламарина или тенекия от консервени кутии, стари кухненски електроуреди и подобни. Необходимите инструменти и приспособления за обработване на тънка ламарина са ножица за ламарина, чук, менгеме и принадлежности за спояване.

Изработването на всяко изделие от ламарина трябва да започва с разчертаване. Кутиите и различните модели сандъчета с правоъгълни стени се разчертават лесно. Затруднения може да възникнат само при изделия с кръгла и конусовидна форма.

Как да разчертаем фуния от тънка ламарина

Необходимо ви е например да разчертаете конусната част на фунийка със следните размери: височина – 50mm, диаметър на широката част 70mm, диаметър на тясната част 15mm. Прекарвате осовата линия и начертавате страничен изглед на изделието по зададените размери. Може да чертаете директно върху парчето ламарина.

Продължавате страничните стени на получената фигура до пресичането в т. А, която ще бъде центърът за начертаване на полу-окръжности с радиуси R1, и R2. С радиус, равен на радиуса на горната основа на фунийката (70 : 2 = 35mm) и произволен център върху осовата линия начертавате една окръжност, а с радиуса на долната основа (15 : 2 = 7,5mm)  – друга, по-малка окръжност.

Всяка окръжност разделяте на 12 части, което не е трудно: най-напред се дели на 6 части, като радиусът се нанася от коя да е точка на окръжността последователно по нейната дължина; след това се разделя разстоянието между съседните точки наполовина и още веднъж се нанасят радиусите. Размерът на едно деление на по-малката окръжност се нанася 12 пъти върху дъгата на по-малкия полукръг. Същото разчертаване се прави и върху дъгата на по-големия полукръг, директно върху парчето ламарина. Като се нанася полученото деление от по-голямата окръжност. Накрая разчертаният детайл се изрязва, като се оставя прибавка за спояването..

Изработка на детайли от тънка ламарина с правилни форми

Разчертаването на табли, тави, подложки и др., е също има своите тънкости. Тези изделия не пропускат вода, независимо от това, че се изработват чрез спояване.

Добре е разчертаването да се направи най-напред на лист хартия или картон, да се изреже шаблон и по него да се нанесат размерите върху метала.

Сгъването и формуването на ламаринения лист изисква много внимание. Тъй като смачканите места, особено върху тънък лист, се изправят трудно и след време изделието може да стане негодно за употреба. За формуване на много тънки листове е удобно да се използва гумен или дървен чук с набита върху работната част мека.

При някои случаи е по-удобно листът да се огъва върху метални пръчки, стебла или тръбички с различни размери, стегнати в менгеме. Когато детайлът е по-дълъг от челюстите, използват се ъглови подложки, които също се затягат в – менгемето. Нужното закръгление може да се получи, като се поставят предварително приготвени шаблони (ламаринени подложки). Колкото е по-голям броят им, толкова по-голям ще бъде радиусът на закръгляването.

Понякога шевовете се подсилват с нитове, а при челните съединения на тънка ламарина (без припокриване) е по-добре върху шева да се запои тясна метална лента.

Ако изделието трябва да бъде херметично и детайлите са с фалцов профил, най-добре е да се запоят.

Най-често използваните начини на съединяване и видовете шевове

Майсторът любител, придобил известен опит в работата с ламарина, понякога може да изпробва възможностите си, като се опита да отстрани леки вдлъбнатини и други дребни повреди по каросерията на личния си автомобил или мотор. Два са основните начини за съденияване на ламарини – нитоване и заваряване. С нитоването може да се справи почти всеки, докато заваряването е спициален процес изискващ специални знания и умения. Нитоването се извършва с поп нитачки – ръчни или механични нитачки. Заваряването може да бъде няколко вида – ръчно електродъгово заваряване, заваряване в защитна газова среда – МАГ или ВИГ.

Освен споменатите два основни начина за съединяване на тънка ламарина има и други по-специфични – запояване и фалцоване. Запояването свързва два еднородни или разнородни метала с помощта на свързваща метална сплав, наречена припой. Запояването се извършва като допълнителния материал – припоят се привежда в течно съсояние с помощта на поялник или горелка. Фалзването е метод на свързване, при който две ламарини се навиват в обща ивица, с помощта на клещи за фалзване или фалц-машина.

Трябва обаче да се знае, че при домашни условия може да се изправят само малки вдлъбнатини. Като се използва гумен чук или пластмасов чук и се внимава да не падне голяма част от лаковото покритие. Поради сложната конструкция на автомобила и необходимостта понякога от специални съоръжения, при сериозна деформация на тънката ламарина се препоръчва да се ползват услугите на специалисти от  автосервиз.