Същност и приложение и видове пробиване на отвори, машини за пробиване
Направата на цилиндрични отвори в плътен материал с помощта на режещ инструмент, наречен свредло, се нарича пробиване. Пробиването на металите се извършва с пробивни и други машини – ръчно и механично. При пробиване с пробивни машини детайлът се закрепва неподвижно, а свредлото получава едновременно две движения – кръгово въртеливо, наречено главно или работно движение (движение на рязане по часовниковата стрелка) и постъпателно, наречено движение на подаване.
При пробиването свредлото с режещите си ръбове снема стружки и се врязва в обработвания детайл. Отворите биват проходни, когато излизат от другата страна на детайла, и непроходим (глухи), когато имат дъно. Освен за направа на нови отвори пробиването се прилага и за разширяване на съществуващите отвори.
Ръчно пробиване на метали
Ръчното пробиване на отвори в метал се извършва с ръчни пробивна машина, както и за пробиване на отвори с по-големи диаметри. Тресчотката се състои от вретено, което има отвор за ; закрепване на свредлото, а на другия му край е нарязана правоъгълна резба, на която се завинтва гайката, завършваща със закален център.
При пробиването се използва скоба, посредством която тресчотката се установява в определено положение, като се опира в скобата с центъра. Зъбното колело е съединено неподвижно с вретеното. На лоста е поставен палец – пружина, който завършва със зъб, влизащ в зъбното колело. При завъртване на дръжката на малък ъгъл палецът се зацепва със зъбното колело и го завърта, а заедно с него завърта и вретеното. При връщане на дръжката обратно палецът също се връща и зъбът му зацепва следващия зъб. Така, като се върти дръжката напред – назад, се осигурява въртеливо движение на свредлото само в една посока. Продавателното движение се осигурява чрез постоянно затягане на гайката към скобата.
Ръчна пробивна машина
Ръчна пробивна машина се използва за пробиване на отвори до 6 mm. Свредлото се затяга в патронника. При пробиване лявата ръка държи неподвижната ръчка, дясната върти подвижната ръчка, а опората (нагръдникът) е опрян в гърдите. За правилното пробиване от голямо значение е умението на работника да наточва свредлото по оста на отвора.
Електрическа бормашина
Електрическият ток се подава към бормашината чрез гъвкав кабел. По конструкция електрическите ръчни бормашини са доста разнообразни. Според предназначението си те биват три типа: лек – за пробиване на отвори с диаметър до 10 mm; среден – за отвори с диаметър до 13 и тежък – за отвори с диаметър до 20mm. Най-често се използват лекият и средният тип бормашини. Масата на ръчните електрически бормашини е от 1,2 до 7 kg. По време на работа машината не трябва да се претоварва. За претоварването може да се съди от нагряването на тялото и от намаляването на честотата на въртене на свредлото. При нормална работа дланта на работника може продължително време да търпи нагряването.
Стационарни пробивни машини (бормашини)
Те се използват най-често за пробиване, разширяване и райбероване на отвори. За обработване на малки и средно големи детайли се използват пробивни машини за маса (настолни) и колонии пробивни машини. За големи и тежки детайли, както и за пробиване на отвори с голям диаметър се използуват радиални и хоризонтални пробивни машини. Задвижват се от електродвигател посредством шайби и трапецовиден ремък или чрез система зъбни колела.
Колонии пробивни машини
Тези машини са стабилни, поради което с тях могат да се пробиват и отвори с по-големи диаметри. С тях могат да се пробиват отвори в стоманени детайли с максимален диаметър 32 mm. Минималната честота на въртене на вретеното е 32 min-1, а максималната – 1500 min-1при 6 или повече предавки. Колонните бормашини биват с две работни маси – неподвижна (на основата) и подвижна. Подвижната работна маса е квадратна или кръгла. Тя може да се измества вертикално по колоната и да се върти около нея, а освен това квадратната маса е наклоняема. Тези движения на масата дават възможност обработваният детайл да се установи в необходимото положение, а наклоняването на масата вляво или вдясно позволява да се пробиват отвори под ъгъл. В основата има резервоар за охлаждаща течност, която се изпраща от електрическа помпа по маркуч към мястото на пробиване.
Многовретенни пробивни машини
Тези машини се използуват при серийно и масово производство за пробиване на еднообразни детайли – блокове на двигатели, кутии и др. С тях се пробиват едновременно голям брой отвори, поради което те имат голяма производителност. За осигуряване на по-голяма точност на пробиване върху тялото има вертикални направляващи, които служат за водене на пробивния супорт и масата. Пробивният супорт се състои от предавателна кутия и многовретенна пробивна глава. Устройството на главата е такова, че дава възможност да се изменя разстоянието между вретената и венко от тях да се установява в необходимото положение. За едновременно пробиване на няколко отвора може да се приспособи всяка стабилна едновретенна пробивна машина, като се закрепи на вретеното и многовретенна глава. Тази глава има специално устройство и може да предава въртеливото движение на главното вретено на всички вретена, поставени в нея.
Радиална пробивна машина
Радиалната пробивна машина се употребява при обработване на много отвори в големи и тежки изделия. Главата за свредлата може да се движи по продължение на ръкава, а така също и заедно с рамото около колоната. Рамото също може да се регулира по височина.
Приспособления към машините за пробиване
При пробиване на отвори се използуват приспособления за закрепване на детайла и приспособления за захващане и центроване на свредлото.
Най-често използваните приспособления за закрепване на детайли при пробиване са машинните стиски. Те биват обикновени и въртящи се. Устройството на машинната стиска е почти същото, както на шлосерската паралелна стиска. Изрезите й в основата служат за закрепване на стиската към масата. Освен машинните стиски за непосредствено закрепване на детайлите върху работната маса се използуват призми и ъгълници. Призмите се използуват при пробиване на цилиндрични изделия, а ъгълниците за закрепване на детайли със сложна форма.
Патронници за пробиване
За захващане и центроване на свредлото се използуват патронници универсален тип, бързодействащи, самоцентроващи, патронници с възвратно действие, конусни втулки и др. С патронниците се затягат свредла с цилиндрична опашка. Универсалните патронници са с най-различни конструкции. Най-често биват с три челюстен патронник с наклонено разположени челюсти. При въртене на пръстена, заедно с него и на гайката в една или друга посока челюстите едновременно се приближават или се отдалечават, като затягат или освобождават свредлото. За затягане на пръстена се използва ключ с малко конусно зъбно колело, зацепено със зъбите, нарязани на долното чело на гривната. Конусните втулки се използуват в случаите, когато конусът на опашката на свредлото или на патронника е различен по размери от конуса на вретеното на пробивната машина. Те се изработват с определени стандартни типоразмери. За да не се допускат грешки, втулките се номерират така, както се номерират и конусните опашки на свредлата и патронниците.