Положения на заваряване - съвети за начинаещи

Как да изпълним шевове в различни пространствени положения на заваряване

Всеки, който е пробвал да заварява с обмазан електрод е установил, че има голяма разлика в овладяването на заваръчната вана в зависимост от това в какво пространствено положение на заваряване са разположени детайлите. Има много варианти как може да бъде разположен детайла и съответно заварения шев в пространтвото. Възможностите са хиляди в зависимост от ъгъла на оста спрямо хоризонта. По тази причина стандартът БДС 5013:1983 – Заваряване. Основни положения на заваряване дефинира само няколко, най-често използвани положения на заваряване.

Всяко положение на заваряване има своите технологични предимства и недостатъци и съответно и трудност при неговото изпълнение. Гравитацията е сила, която не можем просто да изключим и тя винаги се стреми да привлече разтопения метал към пода. Да разгледаме само някои от основните положения на заваряване и технологичните мерки и препоръки как да се изпълнят съответните заварени шевове.

Заваряване на шевове в долно положение

При заваряване шевове в долни положения на заваряване електродът е наклонен по посока на шева на 15-30° от вертикалната ос, при което краят му извършва необходимите движения за получаване на съответен шев. При челни шевове без скосяване главно затруднение представлява пълното разтопяване на метала по цялата дълбочина на шева. Пълното разтопяване се постига чрез правилно набиране на електрода и тока.

При избиране на диаметъра на електрода може да се имат пред вид следните ориентировъчни данни;

Дебелина на метала, mm	2,2-4	4-6	6-8	над 8
Дебелина на електрода, mm	2-3,2	3,2-4	3,2-5

Заваръчният ток зависи от диаметъра и марката на избрания електрод и бива от 45 до 500 А. Най-добре и сигурно се избира токът чрез пробни заварявания.

За предпазване от евентуално непълно разтапяме, ако конструкцията на шева позволява, се извършва подваряване. При челни К-образни шевове се заварява откъм страната иа скосените ръбове. И тук при възможност се прави подваряване от обратната страна. За целта върхът на напластения метал се изсича със секач, почиства се и се напластява с лек шев.

При челни Х-образни шевове заваряването става от двете страни. При значителна дебелина иа материала на V-образни и Х-образни шевове заваряването се извършва с няколко слоя. От началото се заварява основата с по-тънък пласт и електрод със среден диаметър – обикновено 2,5-3,2 mm. След това с електрод с диаметър 3,2-5 mm се нанасят следващите слоеве, като повърхнината на по-рано нанесените слоеве се почиства от шлака. При V-образните шевове непременно се подварява от обратната страна. Многослойното заваряване може да бъде с тесни или с широки слоеве. Многослойното заваряване в долните положения на заваряване е предпочитано, когато трябва да се заваряват дебели детайли.

Ъглови шевове в долно положение

При заваряване на ъглови шевове течният метал се стича на долния ръб. Поради това за правилно образуване на шева най-добре е заваряването да става в ладийка. Това обаче не винаги може да се постигне на практика, защото не всяка конструкция може да се завърта в необходимото положение.

При заваряване на ъглов шев в нормално положение дъгата се запалва на долната повърхнина в точка А, като електродът извършва след това движенията. Наклонът на електрода спрямо заваряваната повърхнина е 45°. Като в процеса на заваряването електродът се наклонява последователно към едната и към другата повърхнина.

При този начин на заваряване върхът на електрода се отвежда нагоре.

Това е едно от най-предпочитаните положения на заваряване особено от начинаещи заварчици

Заваряване на шевове в хоризонтално положение

За да се намали стичането на разтопения метал върху долния ръб, може да се направи едностранно скосяване само на ръба на горната част на съединението. Дъгата се възбужда на долния ръб и после се прехвърля на горния скосен ръб, като с това се повдига нагоре стичащата се метална капка. Заваряването на шевове в хоризонтално положение се нарича още бордово заваряване. На пръв поглед няма нищо сложно, но в действителност при ръчното електродъгово заваряване на шевове в това положение се получават пори. Причината е че заваръчната вана се стича надолу и в горната част на съединението защита е намалена. За да се избегне това електродът трябва да е наклонен към горния детайл, но не много. Също така при това положение на заваряване трябва да се работи с къса дъга. Хоризонталните положения на заваряване е добре да се избягват, ако пространственото положение на конструкцията може да се промени.

Заваряване на шевове във вертикално положение

При заваряване на вертикални шевове капките от разтопения метал се стичат надолу.

За да се предотврати това явление, заваряването се извършва с по-къса дъга – не повече от 2 mm, при което металната капка може лесно да премине от електрода във ваната. Самият връх на електрода се отвежда нагоре или встрани от капката, за да й даде възможност да се втвърди. Освен това заваръчният ток е с 10-12% по-малък, отколкото при заваряване в същите условия на шев в долно положение. Диаметърът на електрода се ограничава до 4 mm.

Най-добре е вертикалните шевове да се заваряват отдолу нагоре. В такъв случай долулежащият кратер задържа металните капки, които се стичат надолу.При този начин на заваряване върхът на електрода се отвежда нагоре.

При заваряване на вертикални шевове отгоре надолу електродът се поставя отначало в положение, а след формирането на капката се спуска по-надолу в положение, като образува следващия кратер и задържа с дъгата капката от стичането й надолу.

Въпреки, че вертикалното заваряване на пръв поглед се струва, че едно от най-трудните положения на заваряване. Практиката показва, че при обиграните заварчици в това положение не се допускат много грешки. Обяснението е, че заварчикът има добра видимост към заваръчната вана и е способен чрез движения на електрода добре да я управлява.

Заваряване на шевове в таванно положение – едно от най-трудните положения на заваряване

Най-големи трудности при заваряването се създават от таванните шевове, поради което те трябва да се избягват. При изпълнение на таванен шев металната капка се пренася в кратера под действието на електромагнитната сила и налягането на газовете, образувани от стопяването на металния електрод и неговата обмазка.

При таванно заваряване се избира електрод с по-малък диаметър – до 4 mm, и се работи с по-къса дъга, а токът е с 15- 20% по-слаб в сравнение с този при заваряването на части със същата дебелина в долно положение на шева. За улесняване на заваряването се използуват средно дебелообмазани електроди, при което обмазката трябва да бъде по-твърдоливка от метала на електрода. Като се разтопява пo-бавно от метала, обмазката образува на върха на електрода козирка, която задържа металната капка. В процеса на заваряването електродът ту се отделя, ту се приближава до ваната. При отделянето на електрода дъгата гасне и металните капки на шева се втвърдяват.

Таванното заваряване едно от трудните положения на заваряване. Все пак препоръчваме на младите заварчици, които вече владеят запалването и воденето на елктрода, владеят колебателните движения да опитват в тренировките най-много именно това положение. Научат ли се да заваряват в таванно положение, останалите положения ще дойдат по-лесно и по бързо.