E-SHOP-BG.eu

Работни етапи при запояване с поялник – подготовка, техника и начини

Преди да се пристъпи към запояване, работният край (острието) на поялника се калайдисва с припой. Това може да се направи по няколко начина, но при всеки от тях острието трябва предварително да се почисти от замърсяване и окиси, за да се задържа припоят. Какъв поялник да използваме за запояване на различни видове метали и изделия. Има няколко вида поялници за запояване според източника на нагряване. Поялници с външен източник – тези поялници принадлежат по-скоро към историческите експонати. Поялници с електрически нагреватели – това са най-често използваните поялници.

Газовите поялници са алтернатива на електрическите и се използват в места, където захранването от електрическата мрежа е затруднено. Да разгледаме най-широко използваните електрически поялници за запояване.

Електрически поялник за запояване

Разделят се на групи според моощността им. Тя варира от 10 до 100 W. Електрическите  поялници осигуряват температура до 400 ⁰С. Качественият поялник има възможност за смяна на накрайниците му. В зависимост от нуждите се използват накрайници с различен диаметър и форма.

В някои случаи електрическият поялник се захранва с понижено напрежение 6 V; 12 V; 24 V; 36 V. За една работилница е добре да са налични комплект поялници. Не трябва да липсва поялник за общо ползване с мощност около 35W.  Трябва да се предвиди и поялник с по-голяма мощност – 100 W. Ако ще извършвате запояване и на големи детайли то поялник с мощност от 250 W  до 400W няма да ви е излишен.

Мощността на поялника за запояване  зависи от големината и формата на спояваните детайли:

• Поялник до 25W – мини поялник, за запояване на миниатюрни елементи;
• Поялник до 35W – с малка мощност, за фино запояване на проводници с диаметър 0,2 до 2,5mm²;
• Поялник до 45W – поялник със средна мощност, за бързо запояване на проводници с диаметър до 4mm²;
• Поялник до 60W – поялник с голяма мощност, за бързо запояване на проводници с диаметър до 10 mm²;
• Поялник до 100W – мощен поялник за запояване на проводници с диаметър до 16mm²

Подготовката на накрайника на електрическия поялник е от голямо значение

Използва се шкурка, пила или друг, изстъргващ инструмент, а почистеното място трябва колкото може по-бързо да се покрие с флюс. Понякога в процеса на запояване почистеният край на поялника съвсем леко се докосва до флюса (колофон или нишадър), но медта много бързо се окислява и това затруднява това запояване. Ето защо най-добре е преди почистването поялникът малко да се нагрее и на една от работните му повърхности да се постави парченце колофон. Окисният слой се почиства по описания начин, а разтопеният колофон почти мигновено покрива повърхността и предотвратява окисляването.

Ако върху така обработената повърхност се капне течен припой, той ще покрие равномерно мястото, защитено с флюс. За целта обаче е необходим втори поялник.  С всеки поялник се работи върху огнеупорен материал – например върху тухла, в която е направена малка вдлъбнатина. Във вдлъбнатината се слага колофон и няколко парченца припой. Ако работният край- на горещия поялник се трие в тухлата, колофонът ще се смеси с тухления прах, краят ще се почисти, а припоят ще го покрие равномерно. С подобен начин на запояване си служат понякога тенекеджиите: вместо тухла като флюс и почистващо средство те използват голямо парче нишадър, в което също правят вдлъбнатина.

Калайдисване на работния край

За калайдисване на работния край на поялника може да послужи и цинков хлорид. В този случай инструментът се нагрява, острието му се потопява в разтвора и след това се допира до припоя. Протича химична реакция и окисният пласт върху медта се заменя с тънък пласт цинк. Припоят много добре прилепва към поцинкованата повърхност. Тъй като цинкът не се окислява толкова бързо както медта, за известно време се предотвратява образуването на окис върху работния край на поялника. Важно е да се знае как се определя степента на нагряване на поялника. Температурата на нормално нагрят поялник може доста точно и бързо да се установи по следните признаци: разтопеният припой свободно се стича по гладка метална повърхност. Припоят се разтопява от едно допиране. Топлината се усеща на разстояние 8- 10 см от обратната страна на дланта.

Появата на син окисен пласт върху калайдисаната част на поялника показва, че инструментът е пренагрят; затова трябва да се охлади и отново да се калайдиса. Не се опитвайте да работите с изстиващ поялник, когато припоят губи разтопения си вид. При първите признаци на сгъстяване на припоя поялникът трябва отново да се нагрее. Преди всяко поредно нагряване работният му край трябва да се отрие 2 – 3 пъти върху тухлата, за да се отстрани натрупания върху него налеп.

Как да запояваме с поялник

Начинаещият майстор често смята, че като нанася припоя на дебел слой, ще увеличи здравината на шева, но това е само излишен разход на материал и освен това се получава груб шев. Здравината на шева зависи не от дебелината му, а от здравината на сцеплението между припоя и метала. Малките капчици припой трябва да се събират, тъй като качеството им не се променя и може да се използват отново.

Друго задължително условие за качествено запояване е повърхностите предварително да се почистят от окисния пласт. За целта се използват пила, шкурка или киселина.

Формата и типа на накрайника на електрическия поялник се избират в зависимост от вида на споявания елемент. При даден размер на изделията топлопоглъщаемостта може да се смята за нормална, ако капка припой, капната върху почистената повърхност, се разтопява от топлината на поялника, намиращ се на разстояние 2 – 3 мм от тази повърхност.

Запояване на големи метални повърхности

Преди запояване на големи метални повърхности (с широчина на шева над 3 – 5 мм) е най-добре те предварително да се калайдисат. За целта припоят се разпределя равномерно по целия шев на тънък пласт, след което повърхностите се стягат добре и се нагряват до съответната температура. Изделията трябва да се спояват напълно неподвижни и затова се затягат в менгеме, с винтова стяга, с плоски клещи и т. н. Преди да се направят плътни дълги шевове върху листов метал, припоят най-напред се нанася на отделни участъци, които след това се съединяват, като работният край на горещия поялник се придвижва по шева. В случая най-добре е да се използва по-голям и по-мощен поялник. С него може да се спояват повърхности с различна форма – тръби, проводници и др.

Запояване на електрически проводници

Преди запояване електрическите проводници задължително се усукват, а при работа нагретият край на поялника се държи под споявания възел. Ако проводниците се запояват към други дребни детайли (например при ремонт на електронагревателни уреди и радиоапаратура), краищата им трябва предварително да се калайдисат.

Две влизащи една в друга тръби се спояват, като се калайдисат почистват от ръжда и маслени замърсявания, а за по-добро проникване на припоя в метала се изтъркват с едрозърнеста шкурка или се надраскват с остър предмет. Маслените петна (включително от пот при допир с ръце) се отстраняват с ацетон или бензин.

Подходящ поялник за запояване може да изберете от онлайн магазина за инструменти e-shop-bg.eu в категорията заваряване и запояване.