E-SHOP-BG.eu

Перфектни резултати при оразмеряване и очертаване

Преди да се пристъпи към оразмеряване и очертаване на даден детайл, е необходимо той да се подготви, като се почисти от различните замърсявания, пръст, слоеста ръжда и прах. Особено внимателно трябва да се почистят повърхнините, по които ще се нанесат очертаваните линии. След почистването заготовката се проверява по форма, размери и прибавка за последващата обработка. Тази проверка се извършва чрез сравняване с чертежа, като се обръща внимание на основните размери.

Боядосването при заводското и монтажното очартаване е полезна операция, но може и без нея. Достатъчно е вашите начертани линии да са добре видими.

Избор на база за очертаване

След основно запознаване с детайлния чертеж, преглеждане на заготовката се пристъпва към неговото оразмеряване и очертаване. За тази цел детайлът се закрепва стабилно в подходящо положение върху работната маса (плоча). Много важно при ръчното очертаване е да се подбере и закрепи предметът (детайлът) в правилно положение върху масата. Закрепването трябва да стане, като се изхожда от някоя главна част, равнина или ос на отвор. С други думи, изхожда се от една линия или равнина, която ще ни служи като основа при ръчното очертаване и от която ще се отмерват останалите успоредни на нея линии. Тази основна линия се нарича база на очертаването. Предметът се закрепва така, че тази база да бъде успоредна на повърхнините па трасажиата маса. При избора на базата шлосерът или монтажникът трябва да се ръководи от следните правила:

а) ако детайлът има поне една предварително обработена повърхнина, тя ще бъде избрана непременно за база;

б) ако всички повърхнини не се обработват, изборът на база да се направи между необработваните повърхнини;

и) ако и външните, и вътрешните повърхнини не се обработват, изборът да се прави от външните повърхнини;

г) ако заготовката има някакви отвори или главини, за база да се приемат линии, прокарани през геометричните им центрове;

д) избраната база да осигурява възможност за удобно определяне на всички размери по всички останали повърхнини на детайла.

Очертаване на прави линии. Правите линии се очертават със стоманена линийка, ъгълник, чертилка, паралелна чертилка и пергел.

Очертаване на окръжности

Окръжности се очертават с пергел. Особено голямо значение за правилното очертаване на окръжността има точното определяне на центъра й. Центърът на кръга, изрязан в плосък предмет с помощта па пергел, се определя по следния начин. В отвора преди очертаването се поставя дървено, медно или оловно мостче. Избират се три напълно произволни точки ABC от окръжността. С пергел от точките се описват малки дъги така, че дъгите, описани с център А и С, да бъдат пресечени от дъгите описани с център в точка В. По този начин се получават две точки в окръжността (2 и 4) и две вън от нея. Като се съединят точките две по две, се получават две прави, чиято точка на пресичане е центъра.

Ако се търси центърът на кръгъл материал с помощта на пергел, единият връх на пергела се поставя на периферията на окръжността, а с другия се описва дъга. Същата операция се повтаря от четири диаметрално противоположни точки на окръжността. В получената фигура на око се определя средата.

Очертаване на ъгли

При разчертаване често се налага да се построят различни ъгли, най-често 90°, 45°, 60°, 120°, или 30°. За измерване големината на тези ъгли се употребяват специални инструменти – транспортир и ъгломер.

Транспортир за очертаване и оразмеряване

Транспортирът има форма на полукръг, разделен на 180 равни части. Центърът па полукръга е означен с малък изрез 0. При измерване на ъгли транспортирът се поставя върху ъгъла така, че върхът на ъгъла да съвпадне с центъра на транспортира и едната от страните на ъгъла да съвпадне с основата на вътрешния полукръг. След това по скалата на транспортира се отчита ъгълът, заключен между основата и второто рамо на ъгъла, в градуси.

Ъгломер за очертаване и оразмеряване

Ъгломерът се състои от два диска, поставени на една ос. Дискът /, по който са нанесени деленията в градуси, представлява едно цяло с неподвижната линийка. Вторият, въртящият се диск с поставен па него нониус е свързан с подвижната линийка. Когато се върти дискът, линийката се завъртва и в резултат на това се получава пълно допиране па ръбовете на двете линийки със страните на измервания ъгъл. След това двете линийки се закрепват с винта. При измерване целите градуси се отчитат по диска 1, като се брои от нулата наляво, или на диска 2 до нулевото деление па нониуса. Точността на измерване с универсален ъгломер може да достигне до 5′.

Очертаване по шаблон

При масово производство на малки, еднообразни и с проста форма детайли очертаването се извършва с помощта на шаблони, които се изработват от листова мека стомана с дебелина от 0,5 до 3 mm, а формата им зависи от формата на очертавания детайл. Шаблоните се изработват много точно. Шаблонът се поставя върху очертаваната повърхнина, притиска се към нея и покрай ръбовете му се нанасят линии. Очертаването по шаблон значително опростява и ускорява работата и е по-качествено.

Точкуване на очертани линии

Нанасянето на трайни шаблон следи с център по очертаните линии се нарича точкуване. Точкуването е необходимо, тъй като очертаните линии не са достатъчно трайни и бързо се заличават. То се извършва ръчно с център и шлосерски чук. Центърът се държи с трите пръста на лявата ръка. Върхът на центъра се поставя точно в пресечната точка на очертаните линии. Правилното точкуване зависи от върха на центъра, умението и сръчността на шлосера. Точкуването е финалната операция в техниката на очертаване и оразмеряване.

Центърът се заточва под ъгъл 30° – 40° и леко се наклонява, преди да се нанесе ударът върху него. Това дава възможност да се види точно къде е върхът му. В момента на удара центърът се държи вертикално. При точкуване на прави линии точките трябва да бъдат на равни разстояния една от друга и да лежат в средата на линията.

За точкуване или за направа на центрове може да се използват и автоматични центрове, при които отпада необходимостта от използване на чук. Направата на точки с автоматични центрове е много по-точно, много по-бързо и прецизно.

Очертаване и оразмеряване с моливи, маркери, креди и тебешири

До сега разгледахме как да се изпълвнява ръчното очертаване и оразмеряване. Споменахме и основните инструменти с които се прави – линии, пергели, ролетки, чертилки и т.н. За направа на линии обаче може да се използват и индустриални средства за маркиране.

Моливите за очертаване и оразмеряване на стоманени изделия навлизат в последните няколко години, за разлика от индустриалните метал-маркери с боя, които се използват широко вече няколко десетилетия. Използват ги както шлосери, заварчици и монтажници, таки и от техническия и ръководен персонал.

Друга рановидност на метал-маркерите са кредите за маркиране означаване и оразмеряване. Всъщност индустриалните креди представляват „сухи“ маркери, които имат по-голяма дълготрайност, не изсъхват така бързо. Освен това има различни индустраилни креди, подходящи за широка гама материали и видове повърхности. Различават се и по температурната устойчивост.