E-SHOP-BG.eu

Предназначение на нитоването, видове нитове, ръчно и механизирано нитоване

Съединяването на две или няколко части с помощта на нитове се нарича нитоване, а съединенията, получени чрез нитоване, се наричат нитови съединения. Нитоването се извършва в студено или нагрято състояние на нита. Студено нитоване се прилага при нитове с диаметър до 8 mm. Диаметърът на отвора за нита трябва да бъде с 0,1-0,2 mm по-голям от диаметъра на нита.

При нитоване в нагрято състояние стоманеният нит се нагрява до светлочервен цвят. Диаметърът на отвора, в който се поставя нитът, трябва да бъде с 0,1 -1,0 mm по-голям от диаметъра на нита.

Видове нитове

Нитът се състои от цилиндрично стебло, което на единия си край има глава, наречена опорна. След занитването на другия край на нита се образува друга глава, наречена затваряща.

Според формата и размерите на главата нитовете биват: с полукръгла глава, с плоска глава и с конусна глава.

Нитовете със скрита глава се използуват в случаите, когато съединението трябва да бъде гладко.

Дължината на стеблото на нита зависи от дебелината на занитваните части. За да се получи пълна затваряща глава, необходимо е дължината на излизащата част на стеблото да бъде равна на 1,25-1,5 от диаметъра на стеблото, а за да се получи скрита глава – на 0,8-1,2 от същия диаметър.

Нитовете се изработват от мека стомана, мед, месинг и алуминий.

При нитоване на стоманени листове се употребяват стоманени нитове; медни листове – медни нитове и т. и. По такъв начин се получава едно и също разширение и свиване на листа и нита при повишаване или понижаване на температурата и се осигурява плътността на съединението.

За нитоване на тънки метални листове от стомана и цветни метали се използват попнитове. Попнитовете са с диаметри от 2 до 6mm. Използват се в сухото строителство, в ремонтни работи и тенекеджийството. Предимството при нитоването с попнитовете е бързината и използването само на един н – който се нарича попнитачка. Съществуват два основни вида попнитачки – клещовид ни и лостови. 

Инструменти и приспособления за нитоване

Ръчното нитоване се извършва със следните инструменти: шлосерски чук, стегач, главичар и опора за основната глава (долен главичар). Масата на чука зависи от диаметъра на нита. За стоманени нитове с диаметър 2 mm тя трябва да бъде 100-150 грама, а за такива с диаметър 6-8 mm – 450-500 грама.

Стегачът служи за уплътняване (притискане) на занитваните части една към друга и към основната глава на нита. Диаметърът на отвора му трябва да бъде малко по-голям от диаметъра на стеблото на нита. Занитваните части се уплътняват, като се вкарва излизащата част на нита в отвора на стегача и върху него се нанасят удари с чук.

Главичарят служи за окончателно оформяне на затварящата глава на нита. По форма той е същият като стегача, само че вместо отвор в единия му край е издълбана сферична вдлъбнатина, съответстваща на формата, която трябва да получи затварящата глава.

Опората (долният главичар) е закалена стоманена подложка със сферична вдлъбнатина, съответстваща на основната глава на нита. При занитването опората се поставя на плоча, върху наковалня или пък се затяга в стиска.

Стегачите и главичарите се изработват от инструментална стомана. Работният им край се закалява на дължина около 15 mm. Размерите им се вземат от таблици.

Видове нитоване

Нитоването се извършва ръчно и механично. Освен това то се разделя на:

• двустранно нитоване, което се извършва при достъп до основната и до затварящата глава на нита.;
• едностранно нитоване, което се прилага при недостъпни места или при затруднено манипулиране откъм затварящата глава. Първият начин се нарича още прав, а вторият – обратен.

При правия (двустранния) начин основната глава на нита се опира в опората и ударите на чука се нанасят върху затварящата глава. При обратния (едностранния) начин на занитване ударите с чука се нанасят върху основната глава (в повечето случаи с помощта на главичар), а затварящата глава се оформя с помощта на опора. Нитовете съединения, получени при обратния начин на нитоване, не са достатъчно качествени, тъй като нитовете не изпълват плътно отворите, в които са поставени.

Техника на ръчно нитоване

Редът, по който се извършва ръчното нитоване, е важен за качественото нитово съединение. Очертават се и се центроват отворите, които ще се пробиват. Пробиват се отворите. При нитоване на листов материал е правилно листовете да се поставят един върху друг и след като се притиснат плътно, да се пробият заедно. При нитоване с литове със скрити глави отворите се зенковат. Правилно е да се зенкероват леко и отворите, когато ще се нитова с нитове с полукръгли глави, тъй като преходът от стъблото на нита към основната му глава е малко закръглен. При липса на зенковка може да се използва свредло с диаметър по-голям от диаметъра на отвора на нита.

Нитът се поставя в отворите, като се внимава те да съвпаднат точно, защото в противен случай ще се получи неправилно занитване.

Частите се поставят върху опората така, че основната глава на нита да попадне, в сферичното й гнездо. Същите се набиват с помощта на чук и стегач, за да се притиснат плътно една към друга и към главата на нита. Нитът се сбива по оста така, че излизащият му край да придобие полусферична форма и грубо се оформя с чук затварящата глава. Окончателно се оформя затварящата глава с главичаря.

Ръчното нитоване се извършва на работното място на шлосера, обикновено на стиската. Нитоването на по-големи части може да стане върху наковалня, плоча или релса, като за опора служат сменяеми матрици, които се закрепват в направените за целта отвори. Нитове със скрити глави се нитоват направо върху плоча и наковалия. Ръчното нитоване е възможно при нитове с диаметър до 27 mm (на горещо) и до 10 mm – на студено. Ръчно нитоване се извършва и с поп нитачка.

Механизирано нитоване

Механизираното нитоване се извършва с пневматични чукове (пистолети), нитовъчни машини и преси. В повечето случаи при нитоването с пневматичен чук работят двама души. Ударите се нанасят по основната глава на нита, а затварящата глава се образува от опората.