E-SHOP-BG.eu

Лепене на материали със специални лепила в домашни условия или при изработване на модели

Лепенето е процес на свързване на два детайла с помощта на лепило. Какво е това лепило, какви видове лепила съществуват, как правилно да лепим. Всичко това ще се опитаме да ви разкажем на кратко в следващите редове. За правилното лепене е необходимо да познаваме някои основни видове лепила и правилата за залепване на детайли. Днес химията е изключително развита и на пазара се предлага огромно разнообразие от лепила. Лепилата се класифицират според много различни критерии. Според химичния състав биват органични и неорганични. Според вида на материала, който се лепи лепилата се разделят на: универсални, за дърво, за кожа, за гума, за пластмаса, за стъкло, за керамика за картон и хартия, за метал и още много други.

Фенол-формалдехидните лепила

Фенол-формалдехидните лепила се прилагат за лепене на текстолит, стъклопласти, органично стъкло, порцелан, фаянс, стъкло, кожа, дърво, метал и други материали. Тези лепила са устойчиви на влага, бензин, масла, киселини. Фенол-формалдехидните лепила са добри диелектрици са. Те не причиняват корозиране на металите; не са токсични, но са пожароопасни. При използването им за слепване на метали се изисква определена по-висока температура на изсушаване както на нанесения пласт лепило, така и на детайлите. В домашни условия контролирането на температурата може да се осигури само във фурната на печка с термостат.

Върху двете предварително подготвени повърхности се нанася по възможност по-тънък пласт лепило, суши се в продължение на 1 час при стайна температура и още 15 минути във фурната на печката при температура 50 – 60°С. След това се нанася втори пласт лепило и се оставя да засъхне, докато престане да прилепва по пръстите. Детайлите се съединяват, стягат се с винтова стяга или по друг начин и се поставят отново във фурната, където престояват около 1 час при температура 140- 150°С. Препоръчва се след изсушаването изделието да се остави както е стегнато в продължение на 2 денонощия за окончателно слепване.

При слепване на неметални изделия – детайли от порцелан, фаянс, стъкло и пластмаса се използват специализирани лепила.  Повърхностите се почистват и обезмасляват. Нанася се тънък пласт лепило и се оставя да засъхне, докато престане да прилепва по пръстите. След това се нанася втори, по-дебел пласт, и също се оставя да позасъхне. Детайлите се съединяват плътно, като се завързват със здрав канап или бинт. Ако размерите на изделието позволяват, то се поставя в тенджера, залива се с вода и се вари 3 часа. След това тенджерата се сваля от печката, охлажда се на въздуха и тогава се изважда залепеното изделие.

При слепване на изделия без изискване за голяма якост не е задължително те да бъдат нагрявани. Достатъчно е да се оставят при стайна температура 3 – 4 денонощия. При употребата на фенол- формалдехидни лепила трябва да се има предвид, че се получава оцветен шев, а освен това не се препоръчва с тях да се лепят домакински съдове.

Как се работи с епоксидни лепила

Епоксидните лепила се употребяват за слепване на метали, дърво, керамика, пластмаси и др. в различно съчетаване, а също и за запълване и изравняване на пукнатини и вдлъбнатини върху повърхността на посочените материали.

Епоксидното лепило съдържа два компонента – епоксидна смола и втвърдител, които се смесват в момента на употребата в необходимото съотношение според инструкцията.

След приготвяне на лепилото към него се прибавят на малки порции различни оцветени прахообразни пълнители. При обработването сместа първоначално е много гъста, но след като се добави втвърдителят и се разбърка добре, малко се разрежда.

Когато се прибавя пълнителят, в него не трябва да има гранули, тъй като след слепването ще се образуват кухини, намаляващи здравината на лепилната връзка.

При какви температури се работи с епоксидни смоли

Епоксидните смоли, влизащи в състава на тези лепила, изискват да се работи при температура 1 – 20 °С; при по-ниски температури се налага да се загряват. За целта ръдът със смолата се поставя в гореща вода, за да се размекне смолата. Полученият след слепването пласт лепило се изравнява и се заглежда с шпакла, която периодично трябва да се натопява в коресилин, ацетон или друг разтворител. С тях може да се почистват и остатъците от лепило по ръцете или инструментите.

При работа с епоксидни лепила задължително трябва да се ползват гумени ръкавици и очила, и да се внимава да не попадне лепило в хранителни продукти. Подробни указания за начина на употреба на всяко лепило са посочени в инструкцията към него.