Какъв компостер да изберем, видове и начин на работа
Всяко домакинство произвежда отпадъци, за биологичния може да се погрижите сами чрез компостиране. Резултатът от компостирането ни дава безплатен качествен тор. Достатъчно е да изберете подходящ компостер. За вилите и селските къщи за отдих по-голямата част от отпадъците са растителни материали от градината, така че размерът на всеки компостер се определя и според големината на имота, броя на дърветата и големината на тревната площ.
Можем също да компостираме у дома или на работата, като за целта използваме специални видове компостери, базирани на принципа на ферментацията или компостиране чрез разлагане от земни червеи. Последните могат да намерят приложение и в селските къщи, където трябва да компостираме през цялата година. Втори вариант е отопляема версия на конвенционален компостер, който осигурява стабилна среда за процеси на разлагане.
Окосената трева формира най-големият обем биологични отпадъци
Ограден компостер
Силози или кутии се използват за съхраняване на компоста в ограничено пространство. Пластмасовите силози са леки, проектирани като обикновен лего конструктор. Дървените се монтират като стационарни, на определено място.
В градинарската практика са се наложили дву- и многокамерни типове, в идеалния случай с обем над 1 m³. Такъв компостер позволява ефективно разделяне на различните фази, преработен биологичен отпадък до вид на компост. Недостатъкът на отворените компостери е да изсушават горната част на материала и по този начин да забавят процеса на разлагане.
В домашния компостер използва специална суха естествена смес, съдържаща микроорганизми, които стартират процес на ферментация.
Затворен компостер
За по-малък обем био отпадъци са достатъчни компактни еднокамерни компостери, изработени от полипропилен, които имат отвори за циркулация на въздуха по цялата повърхност. Напълва се отгоре, вратата в долната част на компостера служи за изваждане на готовия компост.
За да започне процесът на компостиране, отпадъците, които трябва да бъдат вкарани, трябва да имат оптимална структура и състав, тъй като това е така нареченият студен процес на компостиране. Клонките трябва да бъдат нарязани или смлени, правилното съотношение на въглерод и азот може да се постигне чрез смесване на 3 части кафяв (дървесен) материал с 1 част зелен материал. За да се избегне покълването на семената от плевелите, компостът трябва да узрее повече, отколкото в силоза. Ето защо си струва да купите два компостера. В едната камера се събира новия отпадъчен материал, а във втората камера вече напълно протича процесът на разлагане.
Ротационни компостери
Ротационните компостери работят на друг принцип. Целият компостер или една от неговите камери се пълнят и от време на време се обръщат, био отпадъците се смесват вътре и се аерират, така че няма нужда да прехвърляте материала. Узряването на компоста отнема от 6 до 8 седмици, през които не могат да се добавят допълнителни отпадъци. Също така не можем да добавим към него земни червеи, за да подсилване на старта на процеса. Те не могат да намерят по-хладна част и биха се сварили.
В ротационен компостер компостът се разбърква и проветрете при обръщането му.
Компост и компостери
Компостът, смес от органични градински и битови отпадъци, е най-старото и естествено средство за подобряване на качеството на почвата. Двукамерен дървен компостер 2,5 м х 1,25 м х 1 м струва около 300 лв.
Запазването на ценни хранителни вещества там, където са произлезли и където те могат да увеличат плодородието на почвата, е основният аргумент за създаване на компост. Използването му ще спести пари, които иначе би трябвало да похарчим за закупуване на торове и други подобрители на почвата. В същото време ще спестим от таксите, които плащаме за събиране на битови и градински отпадъци. Сигурно е, че таксите за отпадъци няма да паднат, а напротив.
Къде да разположим нашия компостер
За компоста избираме достатъчно голямо място (в средно голяма градина с площ от около 2 до 4 м2) на полусянка и на пропусклива почва. Той трябва да има надлъжен наклон от поне 5%, за да може да се оттича повърхностната вода. Не е добре градинският компостер да се поставя напречно на склона, тъй като той може да поема повърхностната вода.
Мястото не трябва да е твърде отдалечено от къщата и от лехите и трябва да бъде лесно достъпно дори при лошо време. При дъжд ще оцените, ако някоя от павираните пътеки води до компоста. Компостерът трябва да бъде защитена от храсти, дървета или други естествени бариери срещу ветрове. Компостът ще изсъхне твърде много на силно слънце, а на плътна сянка бързо ще изгние.
Гниенето, което възниква при липса на кислород, не е желателно. Това е процес, при който някои видове анаеробни бактерии произвеждат миризливи газове (напр. сероводород и амоняк), някои токсични съединения и дори смъртоносни отрови. Тези вещества привличат вредни насекоми. Гнилият компост уврежда плодородието на почвата и въвежда неподходящи микроорганизми. Разлагането, от друга страна, е аеробен процес, така че бактериите, гъбичките и дрождите се нуждаят от кислород, за да разграждат органичната материя. Тези организми постепенно разграждат и минерализират хранителните вещества и ги превръщат във форми, които лесно се приемат от растенията.
Какъв компостер да изберем
Компостер под формата на леген, забутан някъде в ъгъла, до който отпадъците са били изхвърлени безразборно, трудно може да бъде намерен днес. Градинарите са установили, че заградено с летви пространство или пластмасов контейнер изглеждат по-добре и заемат по-малко място в градината.
Домашните майстори със сигурност могат да направят конструкция от дъски или греди, поставяйки ги винаги с малко разстояние с цел проветряване. Разбира се, челната страна трябва да е разглобяема за да може дъските да бъдат добавяни или изваждани, ако е необходимо да се извади готов компост за да се хвърли върху цветните лехи. Оптимален е компостер от три отделения, където отпадъците се събират в първото отделение, узряват във второто, а хомогенният компост, подходящ за засаждане на разсад, може да бъде събиран в третото отделение.
За да си направите сам компостер освен дървения материал са ви необходими основни ръчни и акумулаторни инструменти. Какви и за какво се използват. Коловете ще подострите с брадва, точният размер може да изрежете със саблен трион или ръчен трион. Коловете ще забиете в земята с голям боен чук. Остава да нарежете страничните дъски с помощта на циркуляр и да ги заковете към коловете с чук и пирони с дължина около 5cm.
Термокомпостери
През последните няколко години компаниите, произвеждащи градински консумативи, улесняват ситуацията ни много. Те предлагат не само готови оградени комопостери, изработени от дъски и греди или пък плътни пластмасови компостери, но и различни видове термокомпостери.
Тези специални контейнери с различна форма ускоряват процеса на разлагане, тъй като суровините се нагряват в по-ниските слоеве, отколкото в отворените контейнери. Те заемат малка площ, и са по-подходящи за по-малки градини. И тук производителите обръщат внимание на отворите за вход за въздух, както е на вратичка или сменяема долна преградна дъска за изваждане на готовия компост.
Суровините трябва да се добавят на по-малки слоеве и да се редуват зелени остатъци с високо съдържание на азот с богати на въглерод отпадъци, като нарязани клони, слама, дървени стърготини и др. Контейнерите нямат дъно, така че съдържанието е в пряк контакт с почвата. И тук се препоръчва да преместите съдържанието във втори контейнер след около два месеца. Въпреки това, експертите твърдят, че при правилно наслояване на фино нарязани материали и контрол на влагата не е необходимо съдържанието да се премества.
Топло и студено разграждане
Процесите на разграждане по време на компостирането се ускоряват от високите температури. При 55-80 ° C отпадъците дори унищожават микробите на вирусни, бактериални и гъбични заболявания, които от време на време вкарваме в компоста с развалени зеленчуци и плодове, а семената на плевелите губят кълняемостта си. Горещата форма на разграждане настъпва само когато компостираме голямо количество пресни отпадъци наведнъж. В ежедневието обаче обикновено не събираме много отпадни продукти едновременно и ги наслояваме в малки дози. В тях протича така наречения студен разпад, който продължава по-дълго.
Ако компостираме отпадъци, които не се нуждаят от хигиенизиране при по-високи температури, това не е проблем. Ако обаче искаме да достигнем висока температура, трябва да добавим по-лесно разграждащи се вещества в компоста наведнъж. Подходяща е за тази цел, например прясно нарязана трева, която се смесва в същото съотношение с друг материал.
Изследователите обаче са установили, че за унищожаването на микробите са важни не само температурата, но и действието на появяващите се актиномицети и други организми, някои антибиотични инхибитори, които успяват с биохимичната дезинфекция дори при температури между 45 °C и 65 °C.