Кой е изобретил познатия ни болт

Пътят на крепежния болт от древността до днес

Изобретателите на познатия ни болт са няколко, но никой не е 100% признат за основоположник на болтовото съединение. Известният математик от древна Гърция Архимед (287-212 г. пр.н.е.) си спомняме от училище във връзка с водата, която се измества от потопеното тяло, за да се определи теглото на тялото. И явно е харесвал вода, защото конструира дървено устройство, което я изчерпва отдолу нагоре. Архимед конструира дървено устройство, което я изчерпва отдолу нагоре. Това е така наречената архимедова помпа.Това е така наречената архимедова помпа. Архимед прикрепил половин тръба към вал, така че при завъртането и да създаде нещо, наподобяващо резба. При завъртането на този вал водата се премествала нагоре – изчерпвала. Това е първообразът на  резбата, макар понякога да се нарича шнек.

И тъй като историята обича да говори за първенство и то само когато може да се докаже, то наистина първата доказана резба е на Архимед. Има съвременен запис на „помпата“ на Архимед, а именно картина, разкрита в Помпей, на която има човек, който върти вала с един вид колело с педали. Но най-вероятно Архимед не е бил първият изобретател, защото подобни устройства за напояване в Египет са използвани още по-отдавна.

Резбата на известния ни днес болт или шнека се базират на принципа на Архимед.

Дървеният болт в пресата за маслини и грозде

Дървеният болт е използван за пресоване на маслини и грозде и принципът на действие на такава преса е ефективен и до днес.Има и един известен Архитаз от Таранто (? -365 г. пр. н. е.), философ и математик, който се смята за основател на теоретичната механика и вероятно и той вече е знаел за резбовия вал. Дървеният болт е използван за пресоване на маслини и грозде и принципът на действие на такава преса е ефективен и до днес. Червяците, нарязани по оста, се въртели и опирайки се в упора на конструкцията се премествали осево направление. Колко просто. Но по онова време на никой не му хрумва, че два предмета могат да бъдат прикрепени един към друг и то нетрайно, използвайки принципа на червяка и упора. Възможно е да се е случило, но трудоемкостта, по това време и несигурният резултат, дават предпочитания на други начини на свързване и сглобяване.

Занаятчиите предпочита да набият щифтове от твърдо дърво, по-късно ръчно ковани пирони и в крайна сметка се стигнало до нитовете. Някои източници уточняват, че римляните споявали телове от бронз или сребро към цилиндрични пръти и ги използвали при бижутата. Нещо подобно имали арабските бижута от онова време.

Революцията на крепежния болт

Жак Бесон (1540 -1573) конструира нещо като струг, който вече можел да нарязва резбаПървите метални крепежни елементи, подобни на днешните болтове, се появили чак през 15-ти и 16-ти век. По онова време резбите се изработвали с пила. И въпреки, че французинът Жак Бесон (1540 -1573) конструира нещо като струг, който вече можел да нарязва резба, и въпреки че  по това време английската компания Hindley от Йорк подобрява нарязането на резба и предлага продуктите си успешно, това не е достатъчно за масовото производство и предлагане. Масовият болт по това време още не е факт.

Крепежният болт навлиза масово

англичанинът Хенри Модслай (1771-1831) след като усъвършенства струга, така че той не само може  да нареже точно резбата, но и да и даде различна стъпка при необходимост

Това не се случва дори и два века по-късно, когато англичанинът Хенри Модслай (1771-1831) след като усъвършенства струга, така че той не само може  да нареже точно резбата, но и да и даде различна стъпка при необходимост. При това продължаващата индустриална революция се нуждае именно от такова решение – резбовото съединение. Една малка подробност спъвала прогреса: всеки произвеждал болтове и винтове с различни параметри на резбата. 

Опит за унификация и стандартизация на резбите

Джоузеф Уитуърт (Joseph Whitworth) (1803-1887)Така че имаме друго име – Джоузеф Уитуърт (Joseph Whitworth) (1803-1887). Този английски изобретател и предприемач, който подава патент за винторез, събра винтове и болтове от много работилници във Великобритания и се опитва да намери оптималните размери, които да отговарят на всички производители  и на други потребителите, които се нуждаят от тези средства за съединяване на предмети.  Стандартизацията през 1841 г. се наложила, очевидно главно благодарение на железопътните линии, която по това време на островите се развивали с невероятни темпове. Джоузеф Уитуърт определя ъгъла на резбата на 55 градуса. Първоначално в Америка приели пресмятаните в инчовете размери на Уитуърт, но след това създават свой стандарт и увеличават ъгъла до 60 градуса. (Днес болт с ъгъл на резбата 60° ще срещнете навсякъде.)

Резбата се струговала с остри падини и върхове, докато  при Уитуърт те са заоблениРезбата се струговала с остри падини и върхове, докато  при Уитуърт те са заоблени. Доказало се, че американските болтове са по-способни да издържат на динамични натоварвания, докато британските били по-дълготрайни. Франция, Германия и Швейцария също се стремят към собствени стандарти, където се базирали на метричната система, а също яростно я насаждат в страните, в които имат по това време влияние.

Международният конгрес за стандартизация на резбите се провежда в Цюрих през 1898 г. Произвеждат се все повече различни по вид и различни по размер болтове, но с регионален обхват и най-вече за машиностроенето или фината механика, отколкото за други цели. Нека си припомним нюйоркските небостъргачи от първата половина на ХХ век. Те можели да достигнат до такива височини само благодарение на металните конструкции, които по това време били нитовани, а не с болтови връзки, каквито са днес. Нитът се загрявал, набивал в отвора и се изковавал.

Метрична система резби

различни стандартите за болтовеДошла Втората световна война и англо-американските съюзници започнали да разглеждат различните стандарти като основен проблем. Това се отнася и за стандартите за болтове. Това е една от причините през 1948 г. Великобритания, САЩ и Канада да постигнат съгласие за обединение за всички страни, които използват имперски размери. Така възниква системата на инчовите резби.

И това бил един вид компромис: закръгляне в падините, плоски върхове, ъгъл от 60 градуса … Това е  част от метричната система, която започва да доминира през втората половина на ХХ век.

През 1947 г. е създадена Световната федерация на националните организации по стандартизация ISO (на гръцки isos = същото), която очевидно се водела от метричната система, така че и по отношение на резбите прилага и метричните стандарти.

И успешно. Според американско-британските стандарти се произвежда до края на 70-те години. Но когато Британският институт за стандартизация по това време препоръча да се премине към метрични резби ISO, нямало вече какво да се решава. Освен това резбите на повечето болтове започнат да се валцоват, а не да се нарязват.

Болт и гайка от противоположни краища на света

Болт и гайка от противоположни краища на светаРазбира се, дори и днес производителите следват много стандарти за различни видове болтове, инчовите резби продължават да се прилагат за определени продукти, някои резби са доста специфични. Въпреки това съществува почти 100% гаранция, че когато купим стандартен болт, да кажем M12, и някъде на другия край на света купим гайка със същия размер, ще ги завием един към друг без проблем.

Подобни унифицирани стандарти освен това ни гарантират, че можем да използваме едни и същи гаечни ключове или отвертки.

Днес всеки знае какво е болт. Също така и всеки знае какви са основните инструменти за завиване и развиване на болтове. Тъй като съществуват огромно разнообразие болтове, то и инструментите необходими за работа с тях са също многобройни. Разгледайте основните инструменти в секция гаечни ключове. Особено ценнни инструменти, за изваждане на скъсани болтове са екстрактрорите за болтове, наричат ги още болтоизваждачи

Knipex - 1000 модела на складРезачка за стиропор, полистирен с горещ тел до 150mm, 417240, EXTOL CRAFT

Post Author: E-Shop-BG