E-SHOP-BG.eu

Дървесина – основни понятия и видове 

Въпреки постиженията на металургията и чудесата на съвременната химия традиционната дървесина остава един от най-разпространените материали с разнообразно приложение в  строителствоти и в бита. Тя се обработва лесно и има сравнително голяма якост. Класическата дървесината е дървен материал получаван от стеблата или клоните на дърветата. 

Строеж и свойства на дървесината

От огромното разнообразие на дървесни видове не е лесно да се избере най-подходящият материал за едно или друго изделие. Затова някои практически сведения за качеството и особеностите на различните видове дървесина ще са особено полезни за майстора любител. Те ще му помогнат да спести средства и да оползотвори най-пълно материалите.

Годишни кръгове на дърветата

Често качеството на дървесината и видът на дървото може да се определят по външни признаци – годишни кръгове, цвят, мирис и т.н. Върху напречния разрез на отсечено дърво се виждат разширяващи се от центъра навън. Концентрични пръстени, наричани годишни кръгове. По броя им може да се определи възрастта на дървото. Всяка година от външната страна се прибавя по един кръг. В редки случаи – например при суша – се образуват и по два кръга годишно.

При дървесни видове с мека дървесина част от годишния кръг, образуван през пролетта, има по-светъл оттенък и е с по-малка механична якост от по-тъмната част, образувана през есента. При видовете с твърда дървесина тази разлика почти не се забелязва.

Между якостта на дървесината и относителната широчина на годишните кръгове има взаимозависимост. Заготовките от дървесина, с тесни годишни кръгове обикновено са по-здрави. Върху напречния разрез на отсечено дърво се виждат и излизащи от центъра тесни ивици. Това са сърцевинни лъчи, които приличат на пукнатини.

От това, как са разбичени (разкроени и разрязани надлъжно) трупите – през центъра или извън него – зависи текстурата (характерният рисунък на дъската), която придава красив вид на изделията.

Качество на дървесината

Качеството на дървесината до голяма степен зависи от равномерността на сушенето. При сушене промяната на размерите става неравномерно в различните направления. Най-големи са измененията по широчина (напречно, радиално) и незначителни по дължина (линейно). Поради това новопоставеното дюшеме не бива да се заковава веднага към подподовите греди и да се боядисва. В резултат от съсъхването се образуват фуги, които се отстраняват, като дъските се пренареждат.

При много бързо изсушаване дъските се искорубват като образуват изпъкналост откъм страната на сърцевината.

При някои дървесни видове (дъб и бор) тази и част се различава по цвят от вътрешността – ядрото. А при други (бреза, трепетлика, липа, смърч) ядрото не се откроява. Най-рехавата и слаба част на стъблото е в центъра му и се нарича сърцевина. Образува се от младата фиданка през първата година от живота и. Материал със сърцевина не е подходящ за изработване на висококачествени изделия.

При избора на материал майсторът любител трябва да има предвид физико-механичните свойства на дървесината, външния й вид, якостта, склонността към изменение на формата и размерите по влияние на външни условия.

Различното качеството на изделията от дървесина зависи до голяма степен от присъщите й свойства. Прясно отсеченото дърво съдържа много вода (в някои случаи над половината от масата на дървото). При изработването на изделията трябва да се има предвид свойствато на дървесината да намалява обема и размерите размерите си при изсушаване – т.н. съсъхване. Обратно във вода и влажен въздух сухата дървесина набъбва и заготовката увеличаша обема си също неравномерно.

Влажност на дървесината

Всички знаят например, че разсъхналите се каци се поставят във вода (или се пълнят с вода) за извесно време. Влажността на дървесината може да се определи без специални уреди. На разтояние 2,5-3 см от края на дъската напречно на влакната се отязва парче с дължина 15 см. Образеца се притегля, след което се суши 4-5 часа във във фурна при температура приблизително 100 градуса или 4 – 8 часа върху радиатор на парно отопление. Изсушеното парче отново се притегля. Разликата в теглата се разделя на теглото на дървесината в изсушеното състояние и се умножава по 100 в резултат на което се получава процентно съдържание на вода (т.е. влажността). Например, ако образецът преди изсушаването тежи -200 гр.,  а след изсушаването -150 като се раздели, разликата 50 на 150 и се умножи по 100 получават се 33% влажност.

За да не се изкорубва изделието, влажността на дървесината трябва да съответства на влажността на обкръжаващата атмосфера. За мебели се препоръчва дървесина с влажност 6-12%, за дограма 15-18%, а за изделия, които ще бъдат поставени на открито – до 25%.

Дали наличната дървесина е подходяща за един или друг вид работа, може да се определи и по следния начин. След изсушаването отрязаният образец се измерва с линия и се определя степента на съсъхването.

 За висококачествени изделия за дома е подходяща дървесина, чието съсъхване не надхвърля 2- 3 мм на 15 см дължина на образеца. Дървесината за облицоване на стени, за кофраж, за направа на градински мебели и за друга употреба на открито е подходяща , при съсъхване до 10 мм.

Дървесни видове за дърводелски работи

Трудно е да се намери дървесен вид, подходящ за всякакви технически цели. Едни видове са леки и се обработват лесно, но не са с голяма якост, други пък имат якост, но нямат красива текстура и т. н. У нас преобладава дървесината иглолистни видове. Тя може да се познае по характерния мирис на смола. Най-разпространен е борът, но широко се използват и смърчът, бялата ела, кедърът. Широколистните видове обикновено са по-твърди и по-тоудно се поддават на обработване (с изключение на липата и трепетликата). Между тях най-голямо стопанско значение имат дъбът, брезата, липата, букът, тополата.

Видът на растящото дърво се опредоля лесно по външни признаци. Ако дървото обаче е вече разбичено на дъски и греди, правилният избор на материала се затруднява, а от него зависи до голяма степен качеството на изделията

Дървесина от иглолистни и широклисни дървета

Дървесината на бора е жълтеникава, с добре забележими годишни кръгове; чеповете са овални и се открояват върху общия фон с по тъмния си цвят.

Дървесината на смърча е по-светла, чеповете обикновено са кръгли и по цвят почти не се различават от останалата дървесина. Дървесината на дъба, широко използвана за изработване на мебели, е тъмна, е кафеникаво-сив оттенък, нееднородна, а влакната й са едри, поради което има грапава повърхност. Затова изделията от дъб не се полират, а се покриват с прозрачен лак.

Липата за .разлика от дъба има бяла и нееднородна дървесина, която се обработва добре по всякакъв начин. Много сходни с липата са трепетликата и тополата, но те се различават от нея по специфичния мирис.

За изработване на различни изде лия на вилното място (стъпала, перила, огради, градински мебели и т. н.) подходящи са дъбът, борът, кестенът, кедърът. При достатъчна якост много устойчива на влага е дървесината на кестена. Когато се изисква най- голяма якост, трябва да се използва дъб. При кедъра най-добре се съчетава якостта с лекотата и затова той се използва предимно за направата на стълби.

Недостатъци на стандартната дървесина

Качеството на дървесината се преценява не само по природните й свойства, но и по наличието на недостатъци, появяващи се под влиянието на атмосферни въздействия. Всеки от тях може дотолкова да понижи качеството на материала, че да го направи негоден за използване.

Към недостатъците на дървесина та се отнася т. нар. витораслост . Годишните кръгове в този случай са изкривени или с различна дебелина, влакната са разположени вълнисто или винтовидно. За цялата греда този недостатък няма съществено значение, но обработването на такава дървесина е трудно, а изделията са с намалена якост и може да се изкривят след изсушаване. Това отклонение обаче не понижава ценността на дървесината като материал, а обратното – обогатява текстурата й, което е много важно при изработването на висококачествени мебели и облицовъчен фурнир.

Чеповете отслабват здравината на всяка дървесина

Друг важен показател за качеството на дървесината е наличието на чепове . Висококачествените материали не трябва да имат такива образувания, въпреки че ако чепът е здраво захванат в дървесината, не е прогнил и няма пукнатини, често качеството на изделието не се понижава. Ако обаче чепът се измъква или е трошлив, непременно се отстранява, а в отвора се поставя запушалка от здрава дървесина.

Съществен и често срещан недостатък на дървесината е също и наличието на пукнатини. Те може да се появят както на растящо дърво под въздействието на студове и ветрове, така и при неправилно сушене и съхраняване на дървесината. Често промяната в цвета на дървесината показва начало на разрушаването й. Понякога върху рехавия и влажен слой бяла дървесина се вижда синьо петно. Това е първият стадий на загниване, но при добро изсушаване процесът на гниене се преустановява. Ако обаче такъв материал се остави на открито, дървесината се покрива все повече със сини петна, постепенно потъмнява, а върху повърхността й се появява плесен. В такова състояние тя вече няма голяма якост; при пълно раз рушаване става кафява и негодна за употреба.

Видове дървени материали – заготовки за дърводелци

В зависи мост от обработването и външния вид те се делят на бичени ма териали, шперплат, полуфабрикати и дърва за горене. На майстора любител най-често се налага да работи с бичени материали – греди, малки греди (бичмета), дъски, летви

Те се получават чрез разбичване (надлъжно разкрояване и разрязвне) на трупите. При гредите и отношението между дебелина та и широчината им е по-малко от 2. Размерите на сечението им са от 8 х 10 до 28×30 см при дължина от 2 до 7 м.

Бичметата имат сечение с размери от 4×5 до 6х9 см и се произвеждат с дължина от 1 до 5 м през 25 см.

Дъските имат съотношение между широчината и дебелината, по-го- лямо от 2. Делят се на тънки – с дебелина до 3,5 см, и дебели (талпи) – с дебелина над 3,5 см.

Летвите се произвеждат с размери на сечението 2×3, 2×4, 2,5 х 4 и 3×4 см, а дължината им е от 1 до 5 м през 25 см. В зависимост от обработването на ръбовете бичените материали може да бъдат обрязани и необрязани. Според качеството на дървесината и недостатъците необрязаните дъски и греди от твърди широколистни видове се делят на четири категории (качества), а дъските и гредите от иглолистни видове – на шест.

Материалът трябва да се подбира в съответствие с предназначението му. Не е целесъобразно на пример в пристройката в двора да се прави полица от висококачествена дъска или да се изработва малко сандъче от цяла дъска, когато има подходящи по размери изрезки.

Какъв дървен матирал за какво се използва

За дребни изделия, предназначени за дома, успешно може да се използват дъски и малки греди от опаковки. Понякога опаковъчните сандъци се правят от твърди широколистни дървесни видове с ниско качество, но между чеповете и другите дефекти винаги може да се намерят парчета здрава дървесина. Тънките бичмета и шперплатът от касите също може да се използват. За да не се цепят дъските при разглобяването на сандъците, с чука се удря през дървена подложка, а не направо по дъската.

Често можете да намерите необходимия материал между стари, изхвърлени мебели. Особено ценни са старите дъбови маси, таблите на дървени кревати, краката на седалки и столове и др. Ако са боядисани или лакирани, се изчистват; покритието се отстранява, като се разтвори със специален препарат за премахване на стара боя и след това се изстърже с цикла или шкурка. Понякога старите мебели са проядени от дървояди, което личи по малките отворчета по повърхността. Такъв материал не бива да се използва, тъй като дървоядите може да повредят дървесината и на други мебели в жилището.

Освен бичени материали и готови изделия дървообработващите заводи произвеждат още дъски и греди със стандартна дължина и с рендосани по определен профил страни, например на принципа на шпунтово или фалцово съединение . Те се използват за настилане на подове, за облицоване на външни стени, за сглобяване на табла и плотове и др. От гредите с профилно фигурно напречно сечение се изработват первази на подове, декоративни рамки за врати и прозорци, парапети на стълби и др.

Подходящи и особено популярни са заготовки от дървени транспортни палета

Широко използван универсален материал за майстора любител е шперплатът. Предпочита се за построяване на беседка в градината, за изработване на мебели и на разнообразни дребни изделия.

Съхраняване на дървесината

На село се налага да се съхранява всякакъв дървесен материал. Ако е сечен през зимата, кората трябва да се отстрани преди настъпването на пролетта, а ако е сечен през лятото – до две седмици след сеченето. Удобни инструменти за сваляне на кората са обикновената лопата с равно наточена режеща част и дърводелската брадва.

За да не се напукат трупите, в двата им края се оставят пояси от кора, широки 10 см. При нареждането на материала под най-долния ред се подлагат напречно тънки трупи или пръти, а между редовете – тънки дървени капаци или дъски. Така се осигурява свободна циркулация на въздуха в подредения материал, което допринася за равномерното сушене и пре-дотвратява гниенето. Тъй като водата от трупите се изпарява най-много през челните повърхности, там се образуват пукнатини и затова челата се покриват с глинен разтвор или със смес от глина и вар.

По-добре е дъските и гредите да се съхраняват не на открито, а в постройка на двора, в килер или под навес. За целта към тавана се окачват на тел напречни греди, върху които най-напред се нареждат дългите дъски, а върху тях – по-късите и изрезките.

При това разполагане материалите не отнемат място, между тях има свободно пространство, което е много важно за равномерното сушене. Не се препоръчва дъски и греди, по-дълги от 1 м, да се съхраняват изправени, тъй като ще се огънат.