E-SHOP-BG.eu

Пили и ножовки за обработване на метали. Как се работи с пила и ножовка?

За грубо рязане на метал можете да се справите с ъглошлайф, но фините детайли и точните размери изискват малко по-различен подход. Въпреки това можете да се справите само с няколко основни ръчни инструменти за обработване на метал. Най-често използваните ръчни инструменти за работа с метали са ръчната пила и ножовка. Работата с пили и ножовки не е сложна, трябва само да знаете как да ги използвате ефективно.

Повечето домашни майстори не работят достатъчно често с метали, за да си струва да купуват специални инструменти за обработване на метали и металорежещи машини. Въпреки това може да се наложи да отрежете метална тръба с точен размер, да закрепите ключалка или решетка на прозорец, да изпилите ръбовете на шиш или да отрежете парче метал. Ръчната ножовка и пилите ще свършат работа.

Работа с пили

Ръчните пили са типични шлосерски инструменти, като всяка форма на пила е подходяща за определен вид материал и ако знаете коя е тя, си спестявате неприятности. Шлосерските пили се делят според формата на зъбите на единични, кръстосани, фрезовани и рашпили. Обикновените са подходящи за меки метали и пластмаси, докато кръстовидните са по-добри в извеждането на стружките и следователно са по-лесни за обработка на материали с много стружки. Използвайте тези с прави зъби и за меки метали или пластмаси, а тези с дъговидни зъби – за по-твърди материали. Рашпилите са предназначени за груба обработка на много меки метали (олово, калай, някои сплави), както и на дърво.

Грубо или гладко обработване на метали с пила

Ако се придържаме към професионалната шлосерска терминология, ръчните пили най-често се използват за грубо обработване и изглаждане. В случай на грубо обработване целта е да се отстрани възможно най-много материал по най-ефективния начин. Тоест за възможно най-кратко време и без излишни усилия. За целта трябва да се избере подходящият вид пила. От друга страна, при финото изпилване целта е да се постигнат възможно най-точните размери и форми.

Затова за грубо обработване избирайте пили с квадратно или правоъгълно напречно сечение и едро насечени зъби. За заглаждане са подходящи фини пили, включително полукръгли и кръгли, а за особено фино изглаждане се препоръчва зъбите на пилата да се покрият с креда. Това частично ще ги „запуши“ и ще позволи още по-фина работа.

Трябва да се има предвид, че пилата, както и ножовката, работят само при движение напред. Затова не оказвайте излишен натиск върху пилата, когато се движи назад. Дръжте дръжката на пилата в дясната си ръка, като палецът ви се опира на върха на дръжката, за да регулирате натиска. Използвайте лявата си ръка, за да стабилизирате пилата в края. Простото правило е, че при изглаждане на неравни (повредени, корозирали) повърхности първо използвайте груба пила, за да отстраните неравностите, и след това използвайте фина пила, за да изгладите повърхността до желаната гладкост.

Ако трябва да пилите цилиндрични повърхности (например за да изчистите края на метална тръба за водопровод), използвайте пила с кръгъл или полукръгъл профил.

Металообработката с пила не може да се извършва без менгеме и е важно да знаете как да държите добре пилата.

Зъбите са важни

Ръчната ножовка е прост инструмент, с който е много по-лесно да се работи, ако знаете няколко основни шлосерски правила. Ето ги.

Рязането на метали се класифицира в учебниците по шлосерство като работа със стружкоотнемане. Това е така, защото при него се образуват метални стружки, а количеството на металните стружки определя колко твърдо е рязането. Размерът и количеството на металните стружки са свързани с твърдостта на материала, който трябва да се реже. И именно твърдостта трябва е определяща при избора на подходящ лист за ножовка. За къси срезове и твърди материали е подходящ лист с фина стъпка на зъбите. За по-меки метали и дълги срезове трябва да се избере лист за ножовка с по-груба стъпка. Тоест с по-големи разстояния между зъбите.

Плътността на зъбите се определя от броя на зъбите на един инч дължина. Листовете за ножовка с груби зъби обикновено имат петнадесет зъба на инч, а тези с фини зъби – двадесет и седем.

Например, листовете за ножовка с фини зъби са подходящи за рязане на тънкостенни тръби. Основният шлосерски трик е да се прилага лек натиск. Грубата сила в този случай е по-скоро пречка по пътя към добрия резултат. По време на рязането тръбите трябва да се завъртат. Тоест да се отреже само една трета от дължината на материала, след което да се завъртят в менгемето и да продължат да режат отново само една трета от материала. По този начин ще постигнете фин и прецизен срез без излишни усилия. Правилото за завъртане важи и за дебелостенните тръби, но тук е добре да се завърта още по-често, за предпочитане след като сте прорязали стената на тръбата. Правилният момент за завъртане обикновено е, когато ножовката започне да се „захапва“.

Ръчната ножовка е наука

Гореспоменатите захапвания и други потенциални проблеми с ръчната ножовка обаче могат да имат други причини. На първо място, трябва да сте закрепили правилно листа на ножовката в рамката. Той не трябва да се огъва, а зъбите да са насочени встрани от дръжката.

Ръчната ножовка реже само при движение напред, затова не натискайте излишно при движение назад. Ако ножовката се захапва в началото на рязането, а след това работи гладко, трябва да се избере по-грубо назъбване за рязания материал. Ако не реже почти изобщо, изберете по-фино назъбване. При рязане използвайте цялата дължина на листа. За по-лесно рязане в твърд материал можете да подготвите режещия канал с пила. Смазването на листа на (не на зъбите) с графит или масло също ще улесни рязането.

Друг изпитан шлосерски трик е да се затегне детайлът в менгемето така, че разрезът да е възможно най-близо до челюстите на менгемето. Това предотвратява клатенето на обработвания детайл при натиск върху ножовката.