Видове нитове и нитови съединения, начини на занитване. Основни дефиниции и съвети за начинаещи домашни майстори.
Нитовите съединения се използват за неразглобяемо съединяване на детайли от ламарина. С нитове може да се закрепи дръжка към алуминиев съд, а добрият майстор любител може да нитова накладките за спирачната система и амбриажните дискове на автомобила си (ако автомобилът е Лада). Нитови съединения ще срещнете и в машиностроенето и строителството. Нитът е цилиндрично стъбло, завършващо в единия край с глава (наречена опорна) с различна форма в зависимост от предназначението (най-често полусферична). Изработва се от ковък метал, обикновено алуминий или мед. Стоманените нитове в началото на миналия век са били често използвани за неразглобяеми съединения на метални конструкции и и дори и резервоари за съхранение на течности. Нитовете са фабрични изделия, които се продават в търговската мрежа.
Обикновено с нитове се закрепва листов метал, когато детайлите се съединяват с шев с припокриване. Краят на единия лист е поставен върху края на другия. Втори вариант е нитовият шев с една лента, при които краищата на листовете са допрени с челните си повърхности, а от едната страна по продължение на допирането върху тях е поставена лента. Третият вариант е шев с две ленти, поставени са от двете страни на нитовия шев, при който съединяваните листове са допрени челно.
Как да нитоваме правилно

Отворите за нитове се пробиват след предварително очертаване. Диаметърът на свредлото трябва да бъде с 0,1 – 0,2mm по-голям от диаметъра на стеблото на нита. За да съвпадат двата отвора, съединяваните детайли се пробиват сдвоени, добре затегнати в менгеме. При съединяване на детайли от тънък листов метал, например покривна обшивка, не се изисква голяма точност. В този случай отворите може да се пробиват с пробой.
Нитът се вкарва в предварително пробития отвор и опорната глава се поставя върху плоча или наковалня. Проверява се дали съединяваните детайли прилепват плътно един към друг, след което краят на нита се сплесква с чук. При това непрекъснато се променя посоката на ударите за оформяне на затварящата глава. За да не се сплесква опорната глава при нитоването, под нея се поставя закалена стоманена подложка с полусферична вдлъбнатина. Тази подложка се нарича главичар. Със специален главичар се придава правилна форма и на затварящата глава. При съединяване на тънък с по-дебел лист нитът се вкарва от страната на тънкия лист. Ако се нитоват в един ред няколко нита, започва се от двата крайни нита.
Отстраняване на стари нитове
Понякога се налага да се отстраняват стари нитове. В този случай главата на нита най-добре се пробива със свредло, като диаметърът му трябва да е малко по-малък от диаметъра на нита. Мястото на пробиването се отбелязва с център. Пробитата глава се отчупва, а остатъците от нита се избиват с пробой. Главата на малък нит може да се изпили с пила, а на голям – да се отсече със секач.
Поп нитове
Поп нитовете се наричат още слепи нитове и се използват главно в приложения, където няма достъп до задната страна на съединението. Нитове се състоят от две части. Едната се нарича тяло, цилиндър или шапка на нита, а друго се нарича стебло или дорник. Както шапката, така и дорникът са предварително сглобени и готови за употреба. Поп нитове се монтират с помощта на нитачки за изтегляне на дорника, което кара тялото да се деформира и притиска към съединяваните ламарини. При достигане на проектираната сила на затягане дорникът се откъсва и се изхвърля. Предимство на поп нитовете е, че те не са специализирани за определен вид материал, те могат да свържат два различни вида материали.
За да използвате поп нита, се пробива отвор, след което нитът се поставя вътре в отвора. Тогава нитачката издърпва дорника до шапката на нита. Опаката страна на дорника е или издут в края или е свързан с шапката по някакъв начин, което кара краищата на цилиндъра да се разширяват надолу към материала. След като това разширение достигне материала и създаде натиск, предвидената сила в дорника достига максималната стойност и дорникът се откъсва. Като при това оставя правилно оформен и инсталиран нит.
Едно от най-големите предимства на поп нитовете е, че няма начин да се приложи прекалено голяма сила, която да сплеска и деформира нита. Ако подходящият диаметър и дебелина на свързване са избрани правилно, то нитът ще се монтира перфектно всеки път.